Поставена пред дилемата вестник или пари, Беси грабна първо вестника.
Сега Франк имаше подкрепление от трима способни детективи, които щяха да работят по случая заедно с него: Фостър, Уийкс и Позитано. Покрай четиримата вече гъмжеше от проверяващи. Всички искаха да видят документите по делото и да чуят мнение по случая.
Документация. Франк едва сега започна с нея, като пишеше на компютъра на бюрото си рапорт за огледа на мястото на престъплението.
Той беше чул, че днес в полицейския колеж учат и машинопис.
Но можеше да се обзаложи, че не могат да те научат как да кажеш на човек, че жена му е била намерена мъртва и изнасилена в хотелска стая.
Със сигурност не можеха да те научат как да му го кажеш, ако той вече го знае.
* * *
— Сър, сещате ли се за някаква причина, поради която вашата жена е трябвало да резервира стая в хотел на една крачка от дома ви?
Кристиан Воглер поклати глава.
— Тя ми каза, че смята да отиде до сестра си — измърмори той.
Той бе висок, мургав мъж, косата му бе подстригана толкова късо, че по-добре да си беше обръснал главата; с такава фигура, която караше Франк да го смята за бивш боксьор-професионалист: торс, подобен на бъчва, върху тесни бедра; фо̀рмата на тялото странно контрастираше с безукорния костюм с жилетка, обувки с връзки и копчета за ръкавели. Франк му даваше около четиридесет, четиридесет и една години. Малко по-възрастен от жена си.
Гласът на Воглер бе мек, той почти шепнеше, отговаряйки на въпросите им. Може би това бе последица от шока. Той току-що бе дошъл от моргата, където трябваше да идентифицира покритите с петна, като мрамор, останки на жена си. Патологът или нейният асистент бяха завързали врата на трупа с превръзка, закриваща следата от лигатурата, както завиват със салфетка бутилка с вино. Но даже и така Стела Воглер не беше приятна гледка.
Франк съзнателно бе планирал този разпит, възползвайки се веднага след това от момента на максимален шок.
— А вие — включи се Майк Позитано — къде бяхте вие преди три нощи?
— Работих до късно. В библиотеката — той сви рамене. — Стела замина. Нямаше смисъл да се прибирам у дома.
— Тя ви се е обадила — каза Франк. Той показа на Воглер компютърна разпечатка от хотела. — Тя ви се е обадила от стаята си. Това ли е вашият домашен номер?
— Да. Но аз не бях там.
— Е, това е другото нещо, което не можем да разберем, сър. — Позитано говореше много възпитано. — Виждате ли, съгласно този запис, тя е била на телефона близо три минути.
Мълчание. И след това:
— Сигурно е проверявала дали е имало обаждания. Нашият телефонен секретар може да се провери от външен телефон.
— Имало ли е някакви обаждания, когато се прибрахте вкъщи и проверихте?
— Имахме отделни гласови пощи.
Франк забеляза, че той използва минало време. От опит знаеше, че на роднините им трябва около една седмица, за да почнат да говорят за починалия по този начин.
— Или може да ви оставила съобщение — предположи Позитано — посочвайки ви къде е отседнала.
Воглер бавно примига. Сега, когато Франк имаше време да го наблюдава, забеляза арогантния начин, по който високият мъж постоянно вдигаше втрещения си поглед, със сянка на презрение в студените си зелени очи.
— Нямаше съобщения.
— Ние можем да поискаме вашето устройство, за да го видят нашите специалисти — каза Позитано. Воглер се съгласи, като сви рамене и кръстоса крака. Обувките му бяха лъснати идеално. Франк се чудеше дали не са ръчна изработка.
— Мистър Воглер, някой видя ли ви в библиотеката? Някой, който може да свидетелства за вас?
— Там, разбира се, имаше хора, но аз не познавам никого от тях — той се взираше във Франк. — Вие не можете да мислите… Трябва ли ми адвокат?
Франк направи неопределен жест.
Докато Воглер се обаждаше на адвоката си, Позитано каза:
— Всяка минута се ражда човек.
— Всяка минута разбирам какво представлява поне един човек — допълни Франк.
— Смяташ ли, че той е извършителят?
— Рано е да се каже. Обаче той е прекалено спокоен за човек, сполетян от нещастие.
Позитано кимна.
— А какво ще кажеш за ПЗООП?
ПЗООП — Програмата за задържане на особено опасни престъпници е база данни, събрани от ФБР за намирането на серийни убийци при тяхното придвижване из страната. Трябва да попълниш тридесет страници компютърна информация, само за да ти кажат дали твоето престъпление прилича на някое друго, което така или иначе още не е разкрито.
— Даже ако има достатъчно данни, ПЗООП няма да ни каже защо Стела Воглер е била в тази хотелска стая. Това е първото орехче, което ни предстои да счупим — Франк се изправи и внимателно изхвърли пластмасовата чаша със студено мляко в кошчето за боклук, за да не опръска панталона си. — Засега се справихме. Адвокатът на Воглер ще го посъветва да мълчи, докато дойде тук.