— А и след това, доколкото познавам адвокатите… — мрачно завърши Позитано.
Медицинският експерт сложи скалпела си на дясното рамо на Стела и внимателно я разряза надолу към центъра на гръдния кош. Тя трябваше да отмести гърдата, за да се получи прав разрез. След това отново направи разрез от другото рамо, за да могат и двете линии да се срещнат точно под ребрата. Оттам скалпелът продължи по права линия надолу под стомаха на Стела Воглер.
„Спортно тяло“ — помисли Дърбън. Мускулите на корема бяха стегнати. Затова ли са били часовете на шведската стена?
Пъпът ѝ, сложен и заплетен, като входно отверстие на въздушен балон. Скалпелът на патолога го сряза на две, продължавайки пътя си към половите органи.
Те бяха грубо избръснати, за да се види контузията, за които доктор Линг говореше на мястото на престъплението; следи на слабо разлагане под наболи светли косми. Доктор Линг проведе и вътрешно изследване, при което краката на трупа бяха вдигнати на екстензия, като в гротескна пародия на гинекологичен преглед, когато облечената в ръкавици ръка на патолога влезе вътре в него.
— Вагинално разкъсване с размери около седем и половина на два сантиметра — отбеляза тя. — Това е разкъсване, а не рана.
— За какъв вид инструмент става дума?
— Тук не става въпрос за инструмент. Разкъсването е с размера на човешки юмрук.
Франк почувства, че устата му пресъхва.
— Това може ли да е случайно? По време на секс-игра?
— Съмнявам се. Природата е създала този орган за раждане на деца. Той трудно може да бъде увреден — погледите им се срещнаха. — Дойде доклад от лабораторията. Там е отбелязано незначително количество гликол стеарат при вземането на вагинална натривка.
— Какво е това?
— Това е съставка на крем за овлажняване. Предполагам, че е възможно убиецът да го е нанесъл с ръката си като овлажняваща смазка. Трябва допълнително да проверите в хотелската стая за тоалетни опаковки, за да видите дали не липсва някоя от тях.
— Ще го направим — каза Франк.
Сега, когато тялото беше измито, на вътрешната страна на бедрото се забелязваше малък кръгъл белег, не по-голям от десетцентова монета. Появи се релефно кръгче върху твърдата бяла тъкан, като излъскана месингова монета.
— Какво е това? — попита Франк. — Убиецът ли го е направил?
— Не. Този белег е отпреди години.
— Имате ли някаква идея как се е получил?
— Може би неправилно е слизала от мотоциклет и се е изгорила в капака на двигателя му. Или нещо е залепнало на кожата ѝ от някое барбекю; това е точно под линията на бикините. — Доктор Линг сви рамене и се върна към работата си.
Ножиците, с които тя разрязваше гръдния кош, бяха големи колкото градински, и ѝ костваше голямо усилие да ги затваря.
Франк застана отзад. Засега още нямаше миризма. Леденият въздух, който излизаше от бръмчащия грамаден климатик, струеше над главите им.
Патологът си сложи маската и извади от коремната кухина вътрешностите и безкрайните сиви тънки черва, между които имаше и други, по-ярко оцветени органи. От време на време с умело движение на скалпела тя изрязваше някой от тях и внимателно го подаваше на асистента си.
След няколко минути спря и тръгна към пейката, където бяха наредени изрязаните органи, очакващи следващата дисекция.
— Странно — каза тя, сваляйки защитната си маска. — Тук нямаме пълен комплект.
— Моля? Не ви разбирам.
— Липсва далакът. Не е много атрактивен орган. Единственото, което прави, е да създава червените кръвни телца, но не бихте искали да останете без него, нали?
— Той… взет ли е?
— Мисля, че може да се допусне като вариант. Няма операция, която може да обясни отсъствието му.
Патологът и детективът се спогледаха за кратко. Каквото и да искаше да каже всеки от тях, за каквото и да мислеха, тук не беше нито мястото, нито времето да го разискват. Доктор Линг се върна при тялото и продължи да се занимава с гръдния кош, като го разсичаше и разрязваше. Когато тя се изправи, Франк можа да види цялата картина на дисекцията до бялото на гръбначния стълб.
„Изглежда професионално“ — помисли той.
Доктор Линг застана до главата и направи разрез през слепоочието. Тя свали парче кожа, откривайки част от черепа с цвят на слонова кост, направи го по-перфектно от камериерка, оправяща легло.
— Сега трябва да излезете — каза тя, като пак си сложи маската. — Можете да гледате през прозореца.