— Това значи „Цветя на злото“. Нали така?
— Да, така е — той посегнал да прибере книгата и само за миг тя успяла да погледне в очите му. Кристиан Воглер имал зелени, като френско грозде, очи с ириси, очертани като с въглен.
Тя си наложила пак да погледне книгата.
— „J’ai plus de souvenirs que si j’avais mille ans“2 — прочела на глас.
Той примигнал учудено.
— Имате хубаво произношение.
— Учих малко френски в училище. Но това е трудно „… гробище от пирамиди… не…“
— На другата страница има превод. Ако наистина се интересувате…
Тя обърнала страницата.
— Да, тука е — тя започнала да чете със своя трениран глас, като правела паузи и почивки.
Колко спомени — сякаш съм вечност живял.
И огромния шкаф — в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри в квитанции стари заспали —
няма тайните в моята тъжна глава.
Пирамида, дълбок мавзолей е това
с много повече мъртви от братска могила.
Аз съм гробище — там под луната унила
угризения — червеи — плъзват, пълзят,
мъртъвците ми скъпи остават без плът.
Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;
сред разкопки от моди отдавна умрели
дремят тъжни пастели и бледен Буше
и въздишат с парфюма на празно шише.
Тя направила пауза и погледнала към Воглер. Той съсредоточено я гледал.
— Моля, продължавайте.
Клер свила рамене и продължила:
Няма нищо по-дълго от дни окуцяли,
под товара на мокрите зимни парцали
пак Досадата — плод на пресита — гнети
и безсмъртие с ужас предричаш ѝ ти.
И потъваш след миг, о материя жива!
След ужасните вихри гранитът почива,
вдън мъгливата знойна Сахара смирен —
Сфинксът грохнал избяга от светския плен
и — забравен на картата, горд, недоволен —
пее само в лъчите на залеза болен.
3
Мълчанието се проточило. Докато тя четяла, Кристиан Воглер бил притворил очи. Сега той пак ги отворил, като я гледал с безразличие.
— Това е като празнота — казала тя в тишината. — Какво означава това?
Тогава тя забелязала фотографията на гърба на книгата.
— О, това сте вие. „Превод и предговор от Кристиан Воглер“. Вие сте поет.
Той поклатил глава.
— Преводач. Само в свободното си време.
— За какво пише той? — попитала тя, за да продължи разговора.
— За нищото. За самия себе си.
— Сигурно, но защо е написал такава особена поема?
— Ами — замислил се за миг Воглер, — имал е сложен любовен живот.
— Звучи ми като момче за мен. — „Внимавай, момиче. По-леко.“
— Бил е увлечен по две жени — Воглер се огледал около бара, сякаш подреждал мислите си. — Възможно е обаче думата „увлечен“ да не е съвсем точна. Едната била проститутка, чернокожа, която той наричал „Venus noire“, неговата Черна Венера. Другата била с изтънчена светска красота, жена на негов приятел. Казвала се Аполони Сабатие, но биографите му я наричат „Venus blanche“ — Русокосата Венера. Проститутката го обичала и той бил нейният любовник, но той бил влюбен и във „Venus blanche“.
— Любовен триъгълник.
— Нещо такова.
— И какво се е случило?
— Той написал огромно количество еротични стихове. Казвал, че иска да направи нещо напълно ново, да създаде красота, лишена от зло. В стиховете му бегло се споменават всички видове перверзни, но ефектът е слаб. Той ги изпраща анонимно на „Venus blanche“. Рано или късно тя разбира кой ги е писал и му предлага да спят заедно. За нея това не с било голям компромис, защото била спала с много от приятелите на мъжа си. С Бодлер са били заедно само една нощ.
— Изоставила ли го е?
— Не. Никой не знае какво се е случило. Единствената следа е писмо с отказ, което той ѝ изпратил на следващия ден. Писал ѝ, че предпочита да я запомни като богиня, а не като жена.
— Някои хора не обичат да бъдат обвързани. А вие?
Това било грешка, прекалено явна, прекалено тъпа. Тя разбрала това в момента, когато изговорила тези думи. Кристиан Воглер се изправил.
— Трябва да тръгвам — промърморил той, като се оглеждал наоколо.
— Но, моля ви, аз исках да ви попитам нещо. За… ох… — Тя хвърлила поглед на страницата — за Бодлер. Къде мога да намеря вашия превод? Звучи толкова интересно и…
— Задръжте книгата — той извадил пари да плати на сервитьорката.
— Да я задържа? Вижте, защо да не ви дам моя номер и…
— Адресът ми е вътре на корицата. Изпратете ми я, щом и прочетете.