— Този мъж — каза Клер, все още шокирана. — Той наистина ли е убил онова момиче?
Д-р Литмън поклати главата си.
— Не, беше само фантазия.
— Слава Богу!
— Но ще го направи — каза сухо тя. — Когато излежи присъдата си, той ще малтретира сексуално някое дете или ще убие някого. Освен ако не бъде лекуван или първо не се самоубие. А сега — д-р Литмън седна зад бюрото си, затвори една папка и отвори друга. — Кристиан Воглер.
Тя започна да чете от папката. Докато четеше, извади цигара от кутията „Мерит“ и я запали. Накрая затвори папката.
— Добре — каза тя, — разкажете ми за Воглер.
Клер разказа още веднъж историята за срещата си с Воглер. Д-р Литмън я гледаше през цигарения дим.
— Благодаря ви — каза тя, когато Клер завърши. — Бяхте ми много полезна. Свободна сте.
— Кони — настойчиво се обърна към нея Франк.
— Тя не е права — спокойно каза психиатърката.
— Клер, би ли ни извинила за минута? — попита Франк.
Клер излезе да почака в предната стая, където секретарката на д-р Литмън безразлично я погледна и пак съсредоточи вниманието си върху клавиатурата пред монитора.
Клер продължи да чака. След малко секретарката взе купчина документи и излезе с люлееща се походка.
Клер се шмугна в стаята за наблюдение и включи монитора. Не използва джойстика, защото движението на камерата щеше да ги предупреди. Така че тя не можеше да ги вижда, но можеше да чуе за какво си приказват.
— … тя не е регистрирана, няма банкова сметка, няма социална осигуровка. Можем да ѝ измислим минало. Тя ще стане такава, каквато ни трябва — това е Франк. Той говори настоятелно. — И тя може да играе, Кони. Имам предвид, че тя може да играе наистина. Видях я.
Гласът на д-р Литмън го прекъсна.
— Спри за момент, Франк. Те всички могат да играят. Наричат ги МАВ. Модели, Актриси, Всички други. В Ню Йорк гъмжи от тях.
— Мисля, че тази е различна. Тя е…
— Но освен това е цивилна. В крайна сметка съществува контрол.
— Но ние ще я ръководим непосредствено. Ако се съгласи…
Клер рязко изключи монитора.
Не мислѝ. Играй.
Секретарката все още я нямаше. Клер извади купчина писма от принтера. Секретарката беше чернокожа, към петдесетте и дебела. А и гласът ѝ е… какъв беше гласът ѝ?…
Клер зае леко приведена стойка и влезе с полюшваща се походка в кабинета. Франк гледаше навън през прозореца. Д-р Литмън издухваше колелца дим и потропваше с елегантната си обувка.
— Ще подпишете ли това, д-р Литмън? — обърна се към нея Клер или, по-правилно, секретарката.
Психиатърката махна с жест на раздразнение.
— Вече съм оправила днешната поща — тя посегна да я вземе и тогава погледна на ръката, държаща писмата, а после вдигна поглед към лицето на Клер.
— Диетата ви се отразява добре, Джойс — промърмори тя. — Добре, добре.
Франк откъсна погледа си от прозореца. Когато видя, че това е Клер, очите му светнаха.
— Съгласна съм — най-сетне каза д-р Литмън. — Кажи ѝ го. Няма да навреди.
— Някъде преди един месец — каза Франк — попитах д-р Литмън дали е възможно да се организира операция — той направи пауза, като търсеше подходящите думи — тайна операция, в която заподозреният ще покаже дали има психологическия профил на убиеца, когото търсим. Д-р Литмън мисли, че той може да бъде убиецът, ако има достатъчно доверие в човека, на когото се представя.
— Теоретически — д-р Литмън промърмори от бюрото си. — Казах, че това е възможно теоретически.
— Имате предвид, нещо като хващане в капан? — попита Клер недоверчиво.
— Не този вид хващане в капан, с който вие се занимавате — отговори д-р Литмън. — Това ще бъде доста по-сложен процес. Представям си го като серия от засади и примки. Заподозреният ще трябва активно да се измъква от самообвиненията без какъвто и да е подтик от страна на примамката, естествено, а в същото време ще трябва да избягва различни уловки или действия. И това ще премахне от него всяко подозрение. Разбрахте ли?
— Струва ми се, че се опитвам — сладко отговори Клер.
Начинът, по който психиатърката говореше с нея, беше малко пренебрежителен и надменен, само малко.
— Ние потърсихме някои кандидати, — каза Франк — преди всичко жени, по очевидни причини. Оперативни полицейски служителки, работещи под прикритие. Кони не… Ние не мислим, че вече сме намерили подходящия човек.
— Няма да е лесно. На примамката ще се наложи да дописва сценария в течение на операцията — каза д-р Литмън.
Франк се обърна към Клер:
— Къде си сега?
Тя веднага отговори: