— На улицата.
— Накъде води улицата?
— Към златарски магазин.
— Защо отиваш там?
— За да продам короната си.
— Защо искаш да продадеш короната си?
— За да купя кану.
— За какво ти е кану?
— За да се върна в Китай.
— Да, да — прекъсна ги психиатърката нетърпеливо. — Тя има дар-слово, талантлива е, но това са талантливи безсмислици. Нашата примамка трябва да знае какво прави.
— Ти ще трябва да я научиш — каза Франк.
Клер наруши мълчанието първа:
— Ей, я почакайте малко. Защо трябва да се забърквам в подобно нещо?
— Граждански дълг? — промърмори той. Когато тя не отговори, той продължи: — Тогава пари. Ще получаваш заплата на детектив дотогава, докогато си необходима.
— Искам зелена карта — бавно отговори тя.
— Това е от компетенцията на имиграционните власти…
— Зелена карта и заплата. Това е цената ми.
— Ако мога да прекъсна вашите пазарлъци за момент — обади се зад тях д-р Литмън. — Няма да има никаква зелена карта, защото няма да има никаква операция.
Те се обърнаха към нея, а тя ги гледаше от бюрото си.
— Този въпрос въобще не се разисква — подчерта тя.
единадесет
Кон и Литмън дълго се вглеждаше в Клер. Доста дълго. И постоянно палеше нова цигара.
— Разкажи ми за семейството си — каза тя, с уста, пълна цигарен дим.
Беше девет сутринта на следващия ден. Д-р Литмън неохотно беше променила плановете си. Намерението ѝ, както го обясни на Клер, беше да проникне в главата на момичето ида се разрови в нея, за да разбере доколко е издържлива в действителност тя.
— Освен ако не се съгласиш да бъдеш подложена на хипноза — каза тя замислено. — Ще се справим по-бързо със задачата, ако се съгласиш.
— Не — отговори Клер. Тя все още не знаеше доколко може да се довери на докторката.
— Семейството ти — пак повтори д-р Литмън.
— Родителите ми се разделиха, когато бях на четири години — каза накрая Клер. — Майка ми се опита да ме гледа, и не се справи. Затова се наложи да замина при баща си в Лондон.
— Но и от това ли нищо не излезе?
— С нас винаги е било така — промърмори Клер.
Психиатърката чакаше.
— Не съм казала, че нищо не излезе, не. Аз не… Мащехата ми реши, че с мен трудно се живее.
— Несъвместимост на характерите.
— Щеше да е — за първи път злобна нотка се появи в гласа на Клер — ако тя имаше характер.
Д-р Литмън си записа нещо.
— Но е имало кой да се грижи за теб — каза тя. — Им си родители, които са те гледали.
— Имах хора, които ме гледаха за пари. Така, както се грижат за гостите в хотел. Само че аз не можех да си замина.
— Разбирам.
— И какво разбирате?
Д-р Литмън не обърна внимание на тона ѝ.
— И тогава ли разбра, че можеш да играеш?
Клер се изсмя горчиво.
— Ето откъде започна всичко това, така ли? Аз не можа да се справя със собствения си живот и затова си въобразявах, че живея и живота на някой друг. И така стана.
— И? Така ли стана всичко?
— Не. Аз открих нещо, в което съм добра. Това е всичко.
— Талант, несъмнено поощряван от хората, които те гледаха.
— Как пък не. Често ме наричаха лъжкиня.
Д-р Литмън пак си отбеляза нещо.
— Но ти си се уредила да получиш стипендия в Училището по театрално изкуство.
— Да, тогава бях на дванадесет.
— Разкажи ми за това.
— Получих стипендия в театралното училище, когато бях на дванайсет — повтори Клер. — Там… Това вече ви го разказах.
— Не. Не си — забеляза кротко д-р Литмън.
Тя чакаше, докато Клер мълчеше.
— Обичах го — проговори накрая Клер. — Повече отколкото хората, които се грижеха за мен. Такива глупости ли искате да чуете? Това беше обикновено училище, но с упражняване и на актьорско майсторство. Слово, движение, танци, даже и хореография. Имаше добра репутация в гилдията. От агенциите често ни канеха, когато имаха нужда от млади актьори.
— И измежду всички ти беше звезда.
— Бях ли?
Психиатърката посегна към папката и извади купчина факсове. Те бяха изпъстрени с ивици от жълт маркер. Клер позна заглавието на най-горния.
Отзивите за нея. Д-р Литмън трябва доста да се е потрудила, за да получи тази пратка за една нощ.
„Клер Роденбург. Прекрасен дебют в «Алиса в страната на чудесата»“ — доктор Литмън четеше на глас. — Ето още: „Тази продукция беше прекрасно оживена от хипнотизиращото изпълнение на Клер Роденбург, звезда в превъплъщението, подобно на което аз не съм гледал“. „Очарователното присъствие на Клер Роденбург“. „Сърдечната и сексапилна Дездемона, блестящо пресъздадена от Клер Роденбург, озари сцената“. „За поддържаща роля Бертолучи е избрал младата английска актриса Клер Роденбург, за която близки на филмовите среди твърдят, че ще чуем доста в скоро време“.