— Колкото се може по-малко — каза тя и кимна към сервитьорката, сега измъчвана от друга маса, като поясни, че преди се е занимавала с това.
— Преди какво?
— Преди да разбера, че има много по-лесни начини да се печелят пари.
В очите му като електрическа крушка светна разбиране.
Все пак той не се втурна в атака веднага. Разказа ѝ за някои от клиентите си в Атланта — назова известен тийнейджърски идол, който обичал малолетни момичета, и една хеви-метъл звезда, която е гей, но не се осмелява да го признае. Обясни ѝ, с явен намек, колко много пари могат да се правят от изготвянето на договори за хора, които са по природа импулсивни и е малко вероятно да ги спазят. Те се нуждаят от услугите на хора като него и при възлагането на договора, и при евентуалното му разтрогване. Накрая ѝ предложи, понеже нейният приятел явно няма да дойде, да отидат някъде другаде, на ресторант или в клуб, където тя предпочита.
— Някъде, където е… скъпо — добави той, като наблегна на думата.
Окуражен от мълчанието ѝ, тихо ѝ каза:
— Или пък да си поръчаме рум-сървиз. Аз съм на горния етаж.
— Добре — съгласи се тя. — Рум-сървизът също може да бъде доста скъп. — Тя направи възможно най-късата пауза. — Ако съм в стаята.
Той издиша шумно.
— Аз не съм единственият тук в командировка, нали?
Същата усмивка пак се появи в ъгълчетата на устата ѝ.
— Явно се справяш много добре с тоя случай, Алън.
— Преди всичко съм адвокат. Това ми е работата — да разбера кога свидетелят не казва истината.
— Нима аз съм свидетел? — промърмори тя и той поклати глава.
— По-надежден от съучастник.
Тя видя как сервитьорката измъкна писалка от косата си, за да се подпише клиентът. Още нещо за системата от файлове.
— Този трик с масата беше перфектен — каза той удивен. — Да ме хванеш под носа на персонала в бара.
Тя сви рамене.
— Трябва да ги научиш тези неща.
— И така — каза той, като се наведе напред заговорнически. — Колко скъп ще бъде един рум-сървиз тука? — Усмивката му стана още по-широка. Той все пак е адвокат. Преговорите са част от забавлението.
— Колко е обикновено?
Той се намръщи.
— Да не мислиш, че го правя обикновено!
Тя докосна ръката му.
— Нека да кажем, че знаеш какво правиш.
— Как звучи двеста? — попита меко той.
— Така ли вървят в Атланта?
— За това — увери я той — ти ще вземеш много в Атланта.
— Колко, най-много си плащал?
— Петстотин — призна той.
— Трябва да ги удвоиш — каза тихо тя.
— Седемстотин?
— За един адвокат, Алън, твоята математика е направо ужасна — тя поклати глава с иронично съжаление. — Беше ми приятно.
— Окей, окей — каза бързо той. — Споразумяхме се.
— Коя е стаята ти?
— 1409.
— Ще се качим в различни асансьори. Може да ме награбиш в коридора. И искам половината пари в аванс.
Той примига.
— Ще вървя пред теб — подчерта тя.
— Сигурно. Само че… не е ли малко явно?
— Ето защо се чувствам по-сигурна, ако го правя тук. Само сложѝ парите на масата, сякаш плащаш на сервитьорката.
Той сложи шест банкноти на масата. Когато станаха да си тръгват, тя небрежно взе петте от тях и ги пусна в чантата си.
Малките асансьори още от фоайето бяха препълнени с гости, които се изкачваха към стаите си.
— Четиринадесети, моля — каза тя, защото не можа да стигне бутона. Някой го натисна вместо нея. Алън изчака следващия асансьор. Изглеждаше нетърпелив.
Асансьорът спря на третия етаж, за да слязат няколко човека. Тя слезе заедно с тях и веднага щом вратата зад нея се затвори, се обърна и натисна бутона „Надолу“. Докато чакаше втория асансьор, извади минидиска от чантата си и натисна копчето за пренавиване, за включване, и пак за пренавиване, докато чу своя собствен глас: „Може да ме награбиш в коридора“. Тогава закри с длан микрофона и пак натисна копчето за запис.
Слезе със следващия асансьор надолу. Две манекенки с вечерни тоалета любопитно я изгледаха, когато тя отново прибра минидиска в чантата си. Клер не им обърна внимание.
Когато тя се появи във фоайето, Алън се изкачваше тринадесет етажа по-нагоре с най-бавния асансьор в Ню Йорк.
Навън снегът продължаваше да вали. Пожарните кранове по тротоара бяха с накривени бели перуки от сняг.
Клер бързо прекоси улицата и се запъти към лимузината, която я чакаше със запален двигател, и отвори вратата ѝ.
Съпругата на Алън беше около четиридесет и пет годишна, с измъчена, но приятна външност, която подсказваше, че е била в музикалния бизнес, преди да му роди деца и да се грижи за неговите служебни обеди и вечери. Седеше на задната седалка близо до Хенри и трепереше, независимо от топлия въздух от парното. Гледаше изплашено.