Никой във фургона не каза нищо. Франк извади носна кърпа от джоба и изтри челото си.
* * *
Кристиан я отнесе в широкото двойно легло и напълни устата си с шампанско. Пое зърното ѝ с уста и нежно го навлажни. Мехурчетата на шампанското забълбукаха по чувствителните ѝ нервни окончания.
Все още с течността в уста, той се отдръпна и капна няколко капки върху корема и бедрата ѝ, като ги нацелува по пътя си към нейната бедна, обидена вагина.
Първо езикът му, хлъзгав от шампанско, после, като изсмука всичко от нея с уста, тя изпита внезапно вълнуващото усещане, като че ли мехурчетата проникнаха във всеки процеп и гънка на вагината ѝ. Сякаш в нея бяха нахлули хиляди дребни пчелици.
— О, Исусе! — каза тя, хващайки главата му. — Исусе!
Надяваше се, че апартаментът му е добре звукоизолиран или че съседите ги няма.
тридесет и три
Тя си тръгна призори, когато градът току-що се събуждаше. Беше прекрасно утро. Катеричките подскачаха по върховете на дърветата, притичваха между краката на ранните бегачи, любители на джогинга.
Тя тръгна между тях, потънала в мисли, като една фигура, която се движеше с различна скорост от тази на останалия свят.
Във фургона Франк свали слушалките си и потърка очи.
— Тя си тръгна. Хайде да вървим.
Заедно с Кони, той отиде до входната врата на блока на Кристиан и натисна звънеца.
Гласът на Кристиан долетя по домофона.
— Кой е?
— Дърбън.
Вратата изскърца.
Те влязоха. Кристиан беше по хавлия и пиеше кафе.
— Хей, Крис — кимна му Франк. — Как е?
— О’кей. — Воглер изглеждаше уморен. — Вие открихте ли нещо?
— Начинът, по който я манипулира в ресторанта беше перфектен — каза Кони. — Като ѝ каза, че си бил доволен от смъртта на Стела.
Примамката кимна и пак отпи от кафето.
На масата зад него снимката на Стела беше сменена от тази на Клер.
част четвърта
„Известно е, че след последния си удар Бодлер вече не можел да познава образа си в огледалото, и вежливо му се покланял, като на непознат.“„Бодлер“, изд. „Кларк и Сайкс“
тридесет и четири
За много актьори най-важното в школата на Станиславски е така наречената „памет на чувствата“. Това означава да се обръщаш към собственото си минало, да си припомняш силни емоции или събития и да ги използваш в пресъздаването на образа.
Пол замълча, сякаш очакваше въпроси, но никой не каза нищо. Студентите стояха покрай него в полукръг. От време на време някой от тях позираше, изобразявайки това, което слушаха.
— Сега искам всеки от вас да затвори очи и да си спомни за времето, когато е преживял много силна емоция. Обаче не мислете за нея абстрактно. Искам да си спомните точно какво сте правили, когато сте изпитали това чувство.
Той ги накара да повтарят упражнението няколко пъти, докато не се убеди, че те го разбраха.
— О’кей. А сега искам да ми изиграете действието, за което мислехте. Леон, ти си първи.
Леон бе висок и слаб студент от Каролина; той леко се изчерви и се втурна към сцената, явно търсейки нещо. След няколко минути Пол го спря.
— Какво правиш, Леон?
— Какво правя ли? Ох… вече трябваше да съм на аерогарата, но загубих ключовете си. Паникьосах се.
— Защо си се паникьосал?
— Защото имам само две минути да ги намеря, иначе ще закъснея за самолета.
— А какво стана след две минути?
— Моля?
— Какво стана след две минута? Ти търсиш ключовете си вече над пет минути. Защо не спреш да ги търсиш, докато не е късно? Защо не повикаш такси или не се обадиш на съседа си да те закара?
Леон, който още повече се изчерви, измънка: „Аз мислех…“
— А случайно да си чул за единствената шибана думичка, която аз казах. — Не мислѝ, слабоумник такъв. Никога не мислѝ. Играй.
— Майната ти — каза Леон.
Настъпи грозното мълчание.
— Какво?
— Майната ти. И на шибаните ти игри на въображението. Това е просто упражняване на силата бе, човече. Имаш си фаворити и на тях казваш, че са прекрасни. Като нея. — Той посочи Клер. — Другите от нас по-добре изобщо да не бяхме влизали.
— И тебе щях да похваля, ако поне малко се беше постарал — отговори Пол. Гласът му сега бе съвсем спокоен. — Но ти не си се постарал. За тебе това е само поредния клас, не е ли така? Следващото стъпало в поредната специализация. Към по-хубава и по-удобна работа.