Клер чакаше. Компактдискът все така лежеше на масата пред нея. Беше на състав, който виждаше за пръв път.
— Провървя ти — каза Райдър, когато най-накрая се върна. — Това е особен случай. Инспекторът на Чарли се съгласи да го провери.
Клер изхълца нещо като благодарност, но Райдър я прекъсна.
— Забрави това. Плащай за диска и аз ще те закарам дотам, където каза, че живееш.
Тя настоя да се качат горе.
— Хубаво място — каза Райдър, оглеждайки се наоколо. — Доста голямо за Манхатън. Колко струва на месец?
Клер сви рамене.
— Не знам. Не плащам аз.
Райдър погледна на безпорядъка по пода с насмешка.
— А кой е собственикът?
— Предполагам, вашите хора.
— Общината?
— Полицията. Това е апартамент на полицията.
— Не, наистина — повтори Райдър. — Виж, търся нещо подобно наоколо за себе си. Но искам да се ориентирам колко долу-горе ще струва.
— Това е част от операцията — отговори тъпо Клер.
— По секс-услуги ли работиш, Клер? — попита Райдър. — Не се притеснявай, можеш да ми кажеш.
— Не — Тя не знаеше как да се отърве от всичко това. — Слушайте, говорихте ли с Дърбън?
— Нямаше го.
— О!
— Разкажи ми пак за тази операция — предложи ѝ Райдър.
Клер пое дълбоко въздух.
— Не знам дали ви направи впечатление, но целият този апартамент — знаете ли, аз даже не живея тук — е пълен с жици, микрофони и скрити камери за наблюдение. Те наистина имат много малки камери, които не могат лесно да се забележат. — Тя спря, усещайки, че говори нечленоразделно.
— Ще ме извиниш ли за малко, Клер? — Райдър се отдалечи в единия ъгъл на стаята и каза тихо нещо по радиостанцията си, като не изпускаше Клер от очи. След това тя слушаше някого. Когато разговорът приключи, тя каза: — Клер, помолих един от колегите ми да дойде тук. Има няколко неща, които искам да изясним.
Името на другия полицай бе Мърфи. Той бе по-млад и по-слаб от Райдър.
— Разбирам, че това е нещо ново за вас, но аз бях включена в операция за наблюдение — започна тя всичко отначало. — Този апартамент е пълен с камери. Вашите колеги наблюдават всичко от апартамента отдолу.
— По-точно какво наблюдават?
— Мен и Кристиан Воглер.
— Това да не би… да са снимки от интимно естество, за които говорим?
— Секс. За Бога. Секс. Детектив Дърбън ме помоли да правя секс с Кристиан Воглер.
— Да сте вземали някакви лекарства, Клер? — попита внимателно Мърфи. — Прозак, литиум, инсулин или нещо от този род?
— Не — тя започна да нервничи. — Послушайте, защо просто не се обадите на Франк Дърбън да го попитате?
— Обадих се, но го няма — каза Мърфи. — От няколко седмици.
Тя отново почувства, че ѝ се вие свят, че се качва в асансьор, където някой натиска най-горния бутон, без тя да знае.
— Имате ли лекар в града, Клер? Терапевт, или някой друг?
— Аз мога да го докажа. Вижте, разбирам, че това звучи странно, но аз мога да го докажа. Нека да ви покажа апартамента долу, този, откъдето Дърбън подслушваше.
— О’кей — съгласи се Мърфи. — Вървете пред нас.
Тя ги заведе по сервизното стълбище на по-долния етаж.
— Ето, тук е.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно.
Мърфи посегна зад нея и позвъни на вратата. Чуха се стъпки.
Клер кимна към вратата.
— Става наистина интересно — каза тя.
Врата бе отворена от дребна корейка.
— Моля?
— Полиция, госпожо. — Мърфи показа значката си. — Това вашият апартамент ли е?
Жената кимна и отговори на развален английски:
— Апартаментът е на компанията на съпруга ми. „Терло кампъни“.
— Откога живеете тук?
Жената малко се смути и той повтори въпроса си:
— Откога?
Накрая корейката разбра.
— От три години — кимна тя.
— Почакайте — каза Клер — Това не е вярно. Попитайте дали не са отсъствали от къщи?
— Предлагам да ни покажете камерите във вашия апартамент — каза ѝ Мърфи.
Те се качиха горе в пълно мълчание. Тя отлепи един край на тапета и го дръпна нагоре, търсейки кабел.
Нямаше нищо.
Тя се мъчеше да си спомни къде се намираше камерата, която снимаше Кристиан, когато той ровеше из бельото ѝ.
— В спалнята — каза тя. — В спалнята има камера.
Тя чу как жената-полицай въздъхна.
— Трябва да е точно тук — каза тя, премествайки стола. Точно тук, под висящата лампа.
Но и тук нямаше нищо.
— О’кей — каза тя накрая. — Знам какво ще направим. Има една сграда в Куинс, където работят хората на ФБР.
— ФБР, а? — Тя забеляза погледа, който Райдър хвърли към колегата си. Поглед, който казваше: „Защо си губим времето с всичко това?“