Още преди страницата да се отвори напълно, той изписа паролата си и натисна бутона „ентър“. Излезе менюто. Активира следващата връзка пак преди страницата да се появи на екрана изцяло. Излезе съвсем безобидна картинка, свързана с темата на сайта. Премести курсора на мишката — стрелка, в долната дясна част на екрана и започна да я върти в кръг, докато тя не се превърна в ръчичка, показваща, че е намерил скритата връзка. Натисна бутона.
Вие сте в гъста тополова гора. Тя ви заобикаля от всички страни, освен от една — северната.
Той нетърпеливо изписа „Харон“.
Разпознат сте като обитател на това място и Цербер ви разрешава да минете. Очакват ви три съобщения.
Глен слезе надолу по екрана към списъка със съобщенията. Те всички бяха от негови клиенти — неговите патрони, както той мислено ги наричаше. Единият му благодареше за изпратените последни картини и съобщаваше, че плащането е извършено чрез превод по банка чрез Интернет, вторият споделяше своите наблюдения, а третият пишеше следното:
Венера засега е недостижима. Пропуснахте шанса си. Ще имате ли сили да тръгнете по-бързо следващия път, Харон? Ще потърся връзка с вас, когато имам новини.
Поздрав,
Хелиос.
Глен изтри всички съобщения и след като излезе от Интернет, изтри и всички файлове на своя компютър, които бяха записани при посещенията му в Интернет, даже и тези от последната сесия. После извади поокъсания си екземпляр на „Цветя на злото“ и отвори отново страницата с предговора на Воглер. Прочете:
„Работата на преводача се състои в това не само да предава текста от един език на друг, но и да го преобразува, да прави по-достъпни тези пленници на мрака, на влажните и глухи подземия на историята, да помага на тяхното появяване и раждане в този студен и негостоприемен въздух на действителността. Да бъдеш преводач значи да си акушер на кърваво, но триумфално прераждане“
Пасажът беше подчертан с молив. Отдолу със същия молив Глен Фърниш написа определението от речника:
Преобразуване: (гл. преобразувам) 1) промяна на фигурата или външността на някого; 2) издигане или превъзнасяне, превръщане от плът в дух.
Той затвори книгата и внимателно протегна ръка за още една ябълка. Тя беше още по-загнила от първата, мека торбичка с мармалад на капки се стичаше по пръстите му, докато внимателно я пъхаше в устата си. Кората на ябълката, която се разкъсваше като мокра хартиена торбичка, беше толкова мека, че той можеше просто да изсмуче пикантното кисело-сладникаво пюре, което се стичаше направо в гърлото му. Привършил с ябълката, Глен внимателно облиза пръстите си и се пресегна за молива и тефтера си.
четиридесет и две
Голямата глава седеше в стаята с телевизора и четеше комикс. Преди няколко дни му бяха свалили белезниците, обаче той явно беше на по-строг наркотичен режим, отколкото Клер. Той изглеждаше приятелски настроен и тя реши, че сега той може да се разхожда, защото вече не беше по-опасен от всеки друг пациент.
Тук, до задната стена на стаята имаше кутия с парцаливи, разкъсани книги и Клер потърси нещо, с което можеше да се справи нейният превърнал се на лепило мозък. Книгите бяха нашумели уестърни и кунг-фу истории. Имаше и няколко романа, вероятно подарени от медицинските сестри.
Голямата глава погледна към нея:
— Хей, Клер. Какво четеш?
Без всякакъв интерес тя погледна заглавната страница:
— „Необуздани страсти“. А ти?
Той кимна:
— „Съдия Дред“.
— Искаш ли да се разменим?
Голямата глава я изгледа високомерно.
— Не чета книги, в които няма картинки.
Клер погледна първата страница. Буквите се гърчеха и се извиваха. След известно време тя остави книгата и се загледа в телевизора. Петдесет и осем процента от зрителите смятаха, че една жена трябва да даде последен шанс на приятеля си, който ѝ е изневерил.
— Имаш посещение, Клер.
Тя трябваше да кимне. После уплашено се обърна по посока на гласа на санитаря. Голямата глава до нея беше захвърлил „Съдия Дред“ и се пулеше като замаян в телевизора. Зад него, взирайки се в нея стоеше Кристиан.
* * *
Седнаха в една от стаите за консултации. Кристиан изглежда беше шокиран от вида ѝ. Тя бе напълняла и кожата ѝ се бе изринала на многобройни петна, като при реакция към наркотиците.
— Исусе — каза той, — изглеждаш ужасно.
— Винаги знаеш, как да очароваш едно момиче — промърмори тя, като леко се препъна, вземайки си стол. Препаратите, които гълташе, влияеха на равновесието ѝ.
— Толкова съжалявам — каза той. — Толкова съжалявам, Клер.