Тя чакаше.
— Кое в нашите отношения беше игра? — попита той меко. — Всичко ли? Или само някаква част?
Тя се бе втренчила във водата.
— Кони е много умна — каза тя накрая. — В моята измислена история имаше прекалено много от мен самата, за да изглеждат правдоподобни тези луди неща, които тя настояваше да направим. Даже когато бях сигурна, че ти не си го направил, не исках всичко да свърши.
— Нито пък аз.
— Какво ще кажеш за жена си?
— Стела беше причина да се съглася да им помагам. Но не тя беше причината да продължа. Мислех, че ако изляза от играта, ще те загубя завинаги.
— Разбирам — измърмори тя.
— Мислиш ли… че можем да започнем отново, отначало? Или под моста има прекалено много вода?
Тя се вторачи в елегантната плетеница на Бруклинския мост.
— Някои мостове издържат на страшно много вода.
— Обичам те, Клер. Искам да бъда с теб.
— И аз с теб.
— Каквото и да се случи — каза той, — аз ти давам сърцето си. Ще приемаш ли и ръката ми?
— Кристиан. Боже мой… нима казваш това, което аз мисля, че казваш?
— Омъжѝ се за мен — каза той просто и след кратка пауза, тя отговори:
— Разбира се.
Почти цялата нощ той беше вътре в нея. Понякога те едва се движеха, изтощавайки се взаимно, и си шепнеха. От време на време той заспиваше в нея, без да свършва, и тя разбираше, че именно това, а не физическия оргазъм, беше онова, което той наистина желаеше: да бъде отново цялостен, да се затвори кръга; да бъде свързан с нея чрез пениса си, както младенецът бе свързан с майка си чрез пъпната връв.
част пета
Хвърлѝ се в неизвестното и новото открий!Шарл Бодлер, „Пътешествието“
четиридесет и седем
— Съжалявам, Харолд — каза неловко Дан Етъридж. — Приемѝ моите съболезнования. Марта също ти изпраща своите.
Харолд кимна неприветливо. През всички тези години беше изказвал съболезнования, погребалната формула за съчувствие и съжаление. Сега той разбра колко празни и безсмислени са били те.
— Получихме резултата от аутопсията — каза бавно Дан.
— Както знаеш, точно това и очаквахме. Когато хората се бесят има един особен знак под ушите им, докато в този случай катарамата… — Гласът му се сниши. — Понякога се случва с децата. Нещо като мания. Един ще го направи, а другите ще копират от него, и докато разбереш какво става, плъзва пяла епидемия.
— Да — каза Харолд. Той погледна през прозореца към горите, където след едноседмично търсене беше намерено тялото на дъщеря му, висящо на едно дърво.
— Не знам дали ще искаш ти да се занимаеш… с приготовленията — каза Дан. — Харолд, длъжен съм да те предупредя. Тялото ѝ — в гори като тези — вероятно е било нападнато от диви животни, докато е висяло. Би било по-добре някоя друга фирма да се погрижи за него.
Младият асистент Глен, който стоеше тихо зад работодателя си, за пръв път проговори.
— Харолд — каза той любезно. — Харолд, за мене ще бъде чест да направя нещо за нея. Ще бъда много доволен да дам най-доброто от себе си за Алисия.
Харолд беше загубил способността си да взема каквито и да било решения.
— Ако смяташ, че можеш да го направиш — отвърна той. Дан Етъридж плъзна погледа си по скромно облечения млад мъж. За пръв път той забеляза, че панталоните на Глен Фърниш бяха без колан.
Фърниш си тананикаше, докато включваше аспираторната помпа към тялото на Алисия. Една тръба влизаше в него и една излизаше, сякаш аспираторът беше някакво стоманено сърце, една алтернативна циркулация, която веднъж задействана, щеше да вдигне момичето и отново да го задвижи.
Глен се усмихна, като си спомни за онези дни, които двамата прекараха заедно. Той и Алисия. Спокойно време. Усмивката му се разшири. За творението си, което възнамеряваше да нарече „Спокойствие“, той положи момичето пред телевизионния екран, където порнозапис представяше една оргия.
И докато сганта от смъртни се превива
под яростния бич на сласти и на грях,
и угризения бере от робска нива,
о, Болка, дай ръка! — Ела далеч от тях!
Той изпробва да напъха във вагината ѝ най-различни предмети. Накрая, във връзка с нейната проницателност за работата му, той избра една развалена риба.
— Тържествуващата смърт, която дойде от морето.
Той знаеше, че неговите покровители ще оценят тази ирония.
Глен възнамеряваше да оцени „Спокойствие“ на 10000 долара.
Докато аспираторната помпа се тресеше и гъргореше, а Глен продължи да поправя повредите, нанесени от хищниците, той започна да прехвърля в ума си възможностите за друга идея.