— Университетски преподавател е.
— Баснословно богат, невероятен в леглото, а също и умен. Със сигурност ли не си тази, която е пречукала първата му жена? Не отговаряй на този въпрос, в тази страна имаш правото да ползваш „петата поправка“. И така, кога е големият ден?
— Веднага, щом приключи сесията. Кристиан има лекции, а аз искам да завърша актьорския си клас.
Когато Етъридж стигна до Кросуейз, той заобиколи погребалното бюро от задната страна и почука на вратата на Харолд. Отвори му Харолд. Беше сам. На Дан му направи впечатление колко уморен изглеждаше погребалният агент. Личеше си, че много страда.
— Как си, Харолд — попита вежливо той.
— Господ вижда всичко — отговори Харолд. Дан забеляза, че в ръцете си той държеше библия.
— Харолд, извинявам се, че те безпокоя. Всъщност бих искал да говоря с мистър Фърниш, ако е тук.
— Глен? За днес той вече приключи. Приключи с… с… — възрастният човек беше физически отпаднал, обаче се съвзе и каза: — Той приключи с Алисия. Обеща, че ще я направи наистина успокоена. Аз исках малко да почета, преди да отида и да поседя при нея.
— Разбира се — каза Дан. — Имаш ли му адреса?
— Трябва да го имам. Той е в офиса, записан на пейджъра ми. Аз ще…
— Не се безпокой — побърза да каже Дан. — Нямах намерение да те безпокоя, Харолд. Сам ще го взема.
— Ще ти трябва ключа — каза погребалният агент, тършувайки в джоба на жилетката си. — Ето го. Глен заключи, като си тръгна.
Етъридж взе ключа и тръгна към вратата на погребалното бюро. Офисът беше отдясно и той успя да види пейджъра върху шкафа с картотеката, но нещо го накара да продължи и да хвърли първо бърз поглед на предоперационната стая.
Той влезе и запали осветлението. Големите флуоресцентни лампи светнаха навсякъде една след друга, леко трепкайки и заливайки стаята със светлина. Те осветлиха гротескната гледка на пода.
Етъридж искаше да раздели телата на момичетата, искаше да ги откъсне едно от друго, но знаеше, че не може. Не и преди да бъдат заснети.
Да, заснети. Дан си спомни за капачката от фотоапарата, която бе намерил на пода, и помисли, че криминалните инспектори няма да са първите, които ще заснемат това място.
Той изтича навън, като спря само да вземе пейджъра. Заключи вратата след себе си и тръгна към къщата.
— Харолд — попита той, когато Харолд накрая отвори вратата. — Има ли друг ключ като този? — той държеше в ръка ключа, с който бе затворил вратата на погребалната агенция.
— Не, този е единственият…
— Добре. Харолд, аз заключих. Нещата не са наред и не искам да ходиш там, чуваш ли? Стой засега настрани. Може би скоро ще дойдат няколко полицаи, за да огледат мястото. Ще те извикам по-късно. — Казвайки това, Дан вече тичаше към колата. Не чу какво му отговори Харолд през шума на двигателя.
Глен вкара в сайта последните си снимки и потърси съобщенията. Бяха много. На повечето от тях той не обърна внимание, но отвори това от Хелиос. Като четеше, той кимаше утвърдително.
>> Венера е жива и здрава, и те очаква в Ню Йорк. Имам предвид нещо семпло и доста сантиментално. Нещо като „Смъртта на любовниците“.
С най-добри пожелания. Хелиос
Глен отиде до стелажа и извади копието си на „Цветята на злото“, където намери „Смъртта на влюбените“12:
Ще имаме дивани, легла благоуханни,
и те като дълбоки гробове ще мълчат;
а върху етажерки, цветя вълшебно странни
под небеса прекрасни за нас ще разцъфтят.
Сърцата ни ще бъдат два факела пространни,
които топлинката си сетна ще дадат,
и в нашите два духа — огледала спонтанни,
близнаци-братя, двойни лъчи ще отразят.
Във вечер, цяла в рози и в синьо, в час тайнствен,
ще разменим отново внезапен лъч единствен,
като прощално сбогом със хълцане и плач;
открехвайки вратите, бял Ангел с обаяние
ще дойде да запали сред вечерния здрач
огледалата мрачни и мъртвите сияния.
Той бавно кимна. Разбира се, че щеше бъде много лесно да се направи. Овъглени тела и счупени огледала. Но тона щеше бъде много прозаична интерпретация.
Глен Фърниш се гордееше с това, че сюжетите му станаха все по-перверзни.
Той откри своята лична страница и я допълни с няколко последни картини. Реши да изпрати една част от цикъла „Спокойствие“, но после размисли. Това можеше да повлияе на цената им. Той се задоволи с публикуването на няколко снимки от серията „Мъченици“. Намръщи се, щом видя колко любопитни бяха посетили сайта му. Многобройните посетители буквално го преследваха. Може би беше дошло времето да устрои шоуто.