— Кой беше? — попита Клер.
— Полицията току-що е заловила някого. Те са сто процента сигурни, че е той. — Кристиан внимателно постави слушалката върху вилката на телефона. — Ние сме свободни, Клер. Това е. Няма да има повече протекции, нито бодигардове, нито повече ченгета, въртящи се наоколо. Всичко свърши.
Тази нощ те върнаха обратно Глен Фърниш в града, за да му повдигнат съдебно обвинение. В дирекцията на нюйоркското полицейско управление в Ню Джърси неговите дрехи бяха взети за фиброанализ и му дадоха да облече бял книжен гащеризон. Отначало, въпреки всичко, му бе направен цялостен физически преглед, както и на изнасилените жертви. Бяха взети косми от неговата глава, от гърдите и от слабините му, бяха изрязани парченца кожа от върховете на пръстите му, беше отделена ДНК-проба с тампон от небце го му, и беше взета кръвна проба със спринцовка от стъпката на ръката му.
Когато лекарката свърши с вземането на кръв, от прободната дупчица се процедиха няколко капки. Тя тъкмо щеше да попие раната с памук, когато младият мъж я изпревари, като засмука раната с уста.
— Четох някъде, че когато акулата кърви — каза той разговорливо, — тя може да полудее, опитвайки се да се самоизяде.
Лекарката не каза нищо. Тя беше виждала толкова много хора да минават през този вид прегледи, но никога не бе виждала някого толкова разхлабен.
* * *
Точно в 8.30 сутринта Фърниш помоли да се обади по телефона. Той беше отведен до стаята за задържане и оставен насаме с телефона. Набра един номер, който беше запомнил много отдавна. Обади се женски глас.
— „Шанс, Труман и сие“. Добро утро.
— Ако обичате мистър Труман.
Въпреки ранния час, той улучи секретарката на Труман. Или може би това беше някоя стажантка, поставен да вдига слушалката.
— Той там ли е?
— Мистър Труман е на съвещание. Може ли аз…
— Кажете му, че се обажда Харон. — Глен прекъсна за миг. — Той притежава някои от моите, хм, произведения на изкуството. Предполагам, че би искал да поговорим.
След две минути по линията се чу мъжки глас.
— Аз съм Труман.
— Слушай — каза Глен. Той разказа на гласа от другия край на линията всичко, което се бе случило с него.
Последва пауза.
— И ти смяташ, че полицията е открила всичко?
— Вероятно.
— О’кей — каза Труман. — Ще дойда след около час и нещо. Междувременно ще ти изпратя по факса договора за подпис, където съм се представил за твой адвокат. Моята фирма печели по осем хиляди на ден.
— Това е повече, отколкото очаквах.
— Това е цената на стандарта, мистър Фърниш.
За пръв път тази сутрин Глен почувства пристъп на раздразнение. Той, който бе творец и поемаше рискове, печелеше навярно по-малко пари за година от тази корпоративна отрепка.
— Какво ще кажеш за някаква отстъпка? — попита той.
Гласът на Труман стана студен.
— Защо да ви правим отстъпка, мистър Фърниш.
— Смятам, че знаете защо.
— Считам, че е по-добре напълно да забравите този род мисли. Аз не знам кой ви е препоръчал. Доколкото това ме засяга, вие сте само един клиент, който се нуждае от услугите ми. Ако това не ви харесва, тогава аз пак ще затворя телефона и вие можете да си намерите друг адвокат. Ясно ли е?
— Хм. О’кей — каза Глен. Той реши, че винаги можеше да шантажира Труман по-късно, ако се наложи. — Изпрати ми посланието по факса и аз ще го подпиша.
— Ще взема като предварителна мярка — каза Труман — полицията да няма достъп до списък на твои клиенти.
— Не. Списъкът е само един, но е на сигурно място. Изпрати ми договора по факса, Труман. Аз искам да изляза оттук.
Дърбън и Позитано поеха първата смяна в стаята за интервюта. Зад двойното огледало пространството за наблюдение беше претъпкано с други ченгета, които работеха по случая. Глен Фърниш изглеждаше спокоен. От време на време той се почесваше под белия книжен гащеризон.
— Е, Глен — каза Франк, когато магнетофонът вече бе включен, — това ще ни отнеме малко време, но ние сме тук.
Паузата се проточи. Мъжът в белия гащеризон каза:
— Какво значи това? Къде сме?
Адвокатът постави ръка на рамото му, за да го спре.
— Какъв ви е въпросът, детективе?
Адвокатът беше добре облечен, изискано и небрежно. Франк не му обърна внимание.
— Ние имаме добра серия, Глен. Цял куп жени са мъртви. Но знаеш ли какво? Аз се обзалагам, че една част от тебе е напълно доволна, че най-накрая те хванахме. Ще те спрем да убиваш повече невинни дами.
Адвокатът пак го прекъсна.
— Вашият въпрос…
— Но може би ти не ги възприемаш като дами — размишляваше Дърбън. — Може би си смятал, че тези курви заслужават наказанието си.