Франк докосна рамото ѝ.
— Остави това, Кони. Какви са резултатите от търсенето? Защо си толкова уверена, че той ще дойде заради Клер?
— Защото той го може, Франк. Защото ние направихме това лесно за него. Ако в буквален смисъл, Клер е първа в листата му. Убиецът не спира да убива само защото има удобен шанс за бягство. За него това е принуда, не е шанс. Даже ако подозира капан, той пак ще дойде.
Когато накрая полицаите и Кони си отидоха, в апартамента настъпи тишина. Те се гледаха един друг и не знаеха как да започнат.
— Като в добрите стари времена — каза Клер.
Той протегна ръка и докосна врата ѝ.
— Не е съвсем така. Собственият ти акцент е много по-чаровен. А имаш и това — той обърна ръката ѝ, за да види пръстена ѝ — Когато всичко това свърши, ние ще тръгнем оттук нанякъде, където няма никакви спомени. Възможно по далече от града.
— Би било прекрасно.
— Голяма къща край морето.
— Идеално.
— Утре ще поговоря с агента за недвижими имоти. Ще бъде нещо, което ще откъсне мислите ни от всичко това.
— Кристиан? — попита тя.
— Да?
— Има нещо, което трябва да знам.
— Какво е то?
— Влизал ли си някога в Некрополис?
Дълга пауза.
— Да — призна той. — Когато, ние бяхме със Стела… когато започнахме да се отдалечаваме, аз реших, че вероятно има някой друг. И започнах да влизам в нейния имейл. Шпионирах я, това бе така. — Той гледаше към пода. — Не се гордея с това, Клер. Но, знаеш ли, аз я обичах. Или мислех, че я обичам.
— Всичко е наред — каза тя. — Разбирам те.
— Намерих съобщение в пощата ѝ с паролата за интернет сайт, за който нищо не знаех. Бях любопитен. Използвах паролата, за да вляза в сайта сам. Не бях изненадан от това, което намерих там. Една част от нея винаги беше склонна към такъв род занимания. Предполагам, че това беше проблемът. В действителност аз не можех да задоволявам тези нейни потребности.
— Но ти си разговарял с хората, когато си бил там? Хората, които са предполагали, че ти всъщност си бил тя.
— Да, аз се стараех да разбера с какво се занимаваше тя?
— Спомняш ли да си говорил с някого за Бодлер?
Той сви рамене.
— Това е възможно.
— Моля те, Кристиан. Опитай се да си спомниш.
— Да, общо взето, да, спомням си нещо подобно. Но това беше случаен разговор, нищо повече. — Той внимателно я гледаше. — Защо питаш?
— Още не съм сигурна. Това е нещо, което ме безпокои във връзка е всичко това. И на мен ми се струва, че не го разбирам напълно. Но също така и че знам накъде да тръгна, за да намеря отговора.
петдесет и три
Те седнаха на старинното бюро на Кристиан, една стогодишно писалище, и се приготвиха за пътуване, което би смутило който и да е от предишните притежатели на бюрото.
Записаха се за Некрополис, после намериха вратата, която щеше да ги заведе в неговия скрит подземен свят. Когато Кристиан раздвижи мишката около черното поле на страницата, курсорът се превърна в ръка, показвайки, че е намерил хипервръзката. Той я щракна. На екрана се появи текст.
Вие сте в тъмна гора от черни магнолии. Те ви заобикалят отвсякъде, с изключение на северната страна. Те леко се поклащат от студения северен бриз, който духа срещу вас, като леден въздух, който излиза от голямо подземно пространство. Между магнолиите има път, водещ на север, и вие вървите по него до две черни врати. До вратите седи огромно триглаво куче. Цербер15 ви подушва и започва да ръмжи заплашително.
— Иска паролата ни — измърмори Кристиан и написа нещо. След няколко секунди на екрана се изписа:
Разпознавайки ви като обитател на това място, Цербер ви пуска да минете.
Отиваме на север — каза Кристиан. Написа:
>> На север
След миг компютърът отговори.
Вие сте в Асфоделовите полета, първия кръг на подземния свят. Тука има няколко спящи богове, но той е пълен най-вече с призрачни, безтелесни образи на смъртта. Те се надвикват като луди, непрекъснато шумейки и тресейки се от студения бриз, който идва от север, където се извисяват високите кули на Двореца над ливадите на Ереб16. На запад бял кипарис засенчва тъмната река на Лета17, където обикновени призраци се тълпят да пият, плашливи като речни птици. На изток, напречно на ливадите с разцъфтели жълти нарциси, лежи посребрения Извор на паметта и входът към Елизион18.
— Отново на север.
>> На север
Като влезете в Двореца на Персефона19, едно момиче с палто, фурията на име Тисифона20, ви пита дали може да ви вземе дрехите. Напред са развалините от едно някога внушително стълбище, сега оплескано от курешките на гарваните, които са влизали през пробития таван. На изток е Замъкът. Двадесетфутовите врати са затворени, но вие можете да чуете смях и странна, дисхармонична музика. На запад лежи входът към Подземията.