— Ако срещнеш някого, ти можеш да напишеш команда, която да ти даде тяхното описание. Или можеш да разговаряш с тях — обясни ѝ той и написа:
>> Опиши ми Тисифона
Тисифона
Вие виждате италианско пиленце със сочни бедра, с тъмни очи и с дълъг правилен нос. Тя носи тежки „Тимбърлендс“ и чифт провиснали тъмносини работни гащи. Тя носи под мишница изработен по поръчка скейтборд. Страховити кичури и мъниста се преплитат в къдравата ѝ коса. Тя има индийски знак в центъра на челото си.
— Искаш ли ти да продължиш?
— Естествено.
Отначало ѝ се струваше странно да управлява чрез думите, сякаш се опитваше да намери пътя със завързани очи, използвайки само пръстите си. Тя постави пръсти върху клавиатурата, несигурна какво да напише.
— Опитай се да влезеш в Замъка.
Тя написа:
>> На изток
Вие сте в подобна на пещера стая, украсена със страховити фризове от Пиронезе и Гоя. Горящи факли са врязани в железните подпори на стените, увенчани с черен дим. В отдалечения край на Замъка има огромен трон. Много богове са се струпали около него. В източния край има библиотека. Тук е много тихо. В западното крило има музикална стая. От шума и смеха в нея изглежда, че вътре има парти.
— Напиши „@кой“, за да разбереш кой още е там.
>> @ кой
Тук е Морфей21. Тук е Кронос22.
Тук е Плутон23. Тук е Мента24.
Тук е Персефона. Персефона казва: „Спахте ли добре, скъпи мои? Вие хъркахте цяла вечност.“
— В MUSE да отсъстваш означава да си заспал — обясни ѝ Кристиан. — Ние използвахме старото име на Стела — Бланш. Така че за всички тези играчи, персонажът Бланш се е събудила от сън.
— Какво да ѝ отговоря?
— Нищо, ако не желаеш. Тя няма да ти се обиди, ако не ѝ отговориш. Натисни „Разгледай картините“, за да видиш своето обкръжение.
>> Разгледай картините
Бавно изплува една картина. Беше гравюра, изображение от седемнадесети век, на затворник, осакатяван от тъмничари.
— Пиронезе. Това е само атмосферата — каза Кристиан убедително. — Истинското порно е в художествената галерия.
— Какво става в музикалната стая?
— Вероятно групов секс. Половин дузина играчи и един труп. Не ти го препоръчвам.
— Как да открия индивидуалния играч?
— Натисни „Намерѝ“.
>> Намерѝ Харон
Харон спи в библиотеката.
— Как мога пак да се върна в библиотеката?
— Не си длъжна да спазваш инструкциите. Просто натисни „влез в библиотеката“ и ти ще бъдеш там.
>> Влез в библиотеката
Вие сте в добре подредена библиотека, снабдена както с антични, така и със съвременни текстове. В нея има приятна миризма на леко обработена кожа. Няколко фотьойла са разпръснати наоколо, а за тези, които се възбудят от четенето, има кожена кушетка, достатъчно широка за двама.
>> Виж Харон
Вие виждате приятно усмихнат млад мъж, чието благо изражение контрастира с неговите тъмни, жестоки очи. Джинсите и тениската му са покрити с петна в широката гама от отсенки на яркочервеното до тъмночервените ивици на по-стара засъхнала кръв. Никое петно не е от неговата кръв. Той прилича на студент по живопис, който изтрива своите четки направо на дрехите си.
— Добре, това е той. Художникът. Но защо е в библиотеката?
— Кой знае? Персонажите могат да избират да спят, където си поискат.
В лявата ръка на Харон има купчина от непрочетени послания. В дясната му ръка, чиито пръсти са покрити с химикали, той държи един скицник.
— Можем ли да прочетем посланията?
— Не. Само той може да направи това. Ние можем да видим само откъде са те, но, разбира се, това няма да ни помогне.
— Какво ще кажеш за скицника?
— Опитай. Той няма да го вкара в описанието на своя персонаж, ако няма някаква връзка с него.
>> Виж скицника
Вие виждате малък, подвързан с велен бележник, изпълнен с миниатюрни скици. Харон ще ви го покаже, когато се събуди. Оставете му съобщение, като му кажете какъв вид изкуство ви харесва.
— По дяволите — тя спря за миг, с пръсти над клавишите.
— Права си. Трябва да има нещо необичайно, за да го крие. Вероятно миниатюрните скечове са неговите образци.
— Има ли някакъв начин да видя какво има в бележника?