— Може би, ако ти беше програмистът. Но дори и тогава не е задължително. Някои неща могат да бъдат контролирани само от техните създатели.
— Как мога да разбера къде още е влизал Харон? Къде държи нещата си?
— Всъщност, не можеш. Това място е необятно. Всеки нов персонаж прибавя своите стаи към основния проект. Някои от стаите дори нямат врати. Единственият начин да ги откриеш е командата „влез…“, която, очевидно, ти трябва да знаеш, за да влезеш там, където искаш.
Тя помисли и написа:
>> Влез в студиото на Харон
Невалидна команда
>> Влез в студиото на Художника
Невалидна команда
— По дяволите — тя се замисли. — Какво още?
— Той спомена, че пръстите му били покрити с химикали — каза Кристиан. — Може ли това да е свързано с фотографията?
— Естествено. Харон няма да се нуждае от студио в традиционния смисъл на думата.
Тя написа:
>> Влез в тъмната стая
Вие сте в пълна тъмнина. Вие не можете да видите нищо на север, юг, изток или запад.
— Ха!
>> На север
Вие тромаво се препъвате в една маса. Протягайки ръка, вие откривате, че тя потъва в разлагащите се останки на един женски труп. Топлина обгръща ръката ти. Това е топлината на гнилия тор.
>> На изток
Вие се спъвате в камара книги, захвърлени дрехи и разбъркани кости. Вдигайки ръка да се защитите, вие чувствате нещо меко и влажно. Това е бокал с плодове, леко ферментирали в собствен сос.
— Опитай се да опишеш книгите — каза Кристиан.
>> Опиши книгите
Анатомия на меланхолията / Робърт Бъртън Роби / Микеланджело Анатомът / Габриел фон Макс
Полагането на Христос в гроба / Рембранд
Цветя на злото / Бодлер
За строежа на човешкото тяло / Везалий
>> Виж Цветя на злото
Нищо не можете да видите. Тъмно е.
— По дяволите!
— Опитай се да намериш лека светлина. Или запали клечка кибрит.
>> Запалѝ светлината
В зловещото сияние на засилваща се червена светлина, вие виждате подвързан с кожа том. Кожата е много мека. Като я обърнете, ще видите причината за това. Долу, точно в средата на лицевата корица, има пъпче на млада жена. Кожата беше изкусно обработена, така че вие още можете да забележите розетката от рус мъх, обграждащ пъпчето, като тонзурата на монах-послушник. По-долу, на гърба на тома, по-гъста област от руси косми показва къде е започвал някога венериният хълм.
Пъпчето и косъмчетата около него приличат на цвете. Освен това, тук не е посочено заглавието на книгата.
>> Отворѝ книгата
Вие не можете да отворите книгата. Има малък катинар под формата на змия, захапала опашката си.
>> Отключѝ катинара
Трябва да имате ключ, за да отворите катинара.
— По дяволите! — избухна тя и добави: — Няма значение. Мисля, че знам какво има в книгата.
— Какво?
— Когато бях в болницата, се опитах да разменям книги за четене с един човек. Знаеш ли какво ми каза той? Той ми каза, че чете само книги с картинки.
— Не разбирам — отвърна Кристиан, поклащайки глава.
— Имаш ли екземпляр от „Цветя на злото“?
Той ѝ подаде едно копие от лавицата и тя го прелисти набързо, докато откри страницата, която търсеше.
— Запомни ли я?
— Разбира се. „Мъченицата“. „Сред пищни платове, огледала, флакони…“
Тя взе книгата и зачете:
Сред пищни платове, огледала, флакони
и мебели на сласт и грях;
сред статуи, табла, одежди благовонни,
с разкошни дипли върху тях;
сред стая, като в пещ, със спарен въздух вреден,
където с клюмнало чело,
умиращи цветя издават дъх последен
в ковчезите си от стъкло,
един труп без глава като река излива
кръв алена околовръст —
върху възглавката, която я попива
подобно зажадняла пръст.
Като видения от сянката родени,
с вид, който ще ни ужасѝ,
главата, с бляскави бижута скъпоценни,
и с черни лъскави коси,
на нощна масичка лежи като лютиче:
и, губещ своите лъчи,
взор смътен и мъждив, подобно здрач, личи че
угасва в празните очи.
Кажи, труп скверен! и за плитките сплъстени
повдигайки те, длани свил,
кажи, дали върху зъбите ти студени
е сетно сбогом залепил?
— Далеч от злия свят, далеч от сган със звания,
далеч от всеки смешен сноб,
спи в мир, спи в мир, о ти, загадъчно създание,
спи в мир във своя тайнствен гроб;
мъжът ти броди по света, и над съня му