гърдите похабени на уличница стара,
така и ние — скрито терзани от поквара —
насладата докрая цедим като лимон.
А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз,
щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас —
река подземна — с жалби и стонове нечисти.
Щом ножът и пожарът, отрова и мълви
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени отдавна —
не е до края дръзка душата ни — уви!
Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони, пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на нашите пороци
аз знам една ужасна, една безчестна гад!
Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада,
земята на парчета ще натроши с наслада,
с една прозявка само ще глътне този свят.
Досадата! — В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като кошмар.
И ти си близък с нея — с изтънчената твар —
читателю притворен, мой двойнико, мой братко!
28
Той въздъхна благоговейно и затвори книгата.
— Това няма да върши работа — каза Клер.
— Няма ли? — той гледаше компютъра си. — Вече имаме повече от двеста участници. Ти наистина ли мислиш, че в света няма хиляда човека, които имайки удобен случай да станат съучастници в тайната направо в домовете или в офисите си, няма да се възползват от това? Четиридесет процента от информацията на Интернет е „хард“ порнография. От всичките милиони няма ли да се намерят хиляда, които в своите най-тъмни, необясними мечти наистина няма да искат да бъдат като мен? — той посочи към дигиталната камера. — Но, моля, защо да не запознаеш с твоята гледна точка нашите гости? Ние сме свързани със звук, също както и с образ. Те прекрасно могат да те чуят. Кажи им защо не трябва да умираш. Възможно е те да решат, че си права и ще напуснат.
Тя гледаше в малкия стъклен ирис в центъра на камерата, мрачен и безразличен като дуло на пистолет.
— Чуйте ме, всички вие — започна тя. Беше достатъчно добра актриса, за да превъзмогне безсилието си в това положение, но гласът ѝ малко потрепери, когато каза: — Аз не съм просто картинка на компютърните ви екрани. Аз съм жив човек. Ядох на закуска „Чириос“ с мляко. Четох вестника, който четохте и вие. Бях ядосана, че вали, както и вие правите понякога. Мога да бъда един от тези хора, които познавате, една от вашите приятелки, или бъдещата ви приятелка. Присъствайки в този сайт, вие ще ме убиете. Това няма да бъде нещо, което компютърът може да изтрие, това ще бъде мръсно, болезнено и истинско. Помислете как ще се чувствате, след като това се случи! И напуснете, още сега! Моля ви!
— Много добре — промърмори той. Той отиде до екрана.
— Също така и ефективно. В резултат на твоя апел четиридесет и шест човека са напуснали — той направи пауза. — Но както и да е, те са компенсирани повече, отколкото трябва с триста двадесет и трима, които не го направиха.
петдесет и шест
— Трябва да стигнем до тази камера — каза Кони, вглеждайки се в текста на екрана. — Трябва да видим какво става там.
— Какво ще се случи, ако деветстотин и деветдесет и девет болни копелета вече са го направили? — възрази Франк.
— Как ще обясняваме, че нюйоркското полицейско управление е това, което я уби?
— Един зрител в повече надали ще е решаващ.
— Ето това е, което всеки подлец, който вече се е включил, си казва. Ако не вземаме под внимание всички новинарски емисии, които са вързани за това, което се нарича публичен интерес, а и момчетата, които с отпечатването в домашни условия гледат да припечелят по някой долар.
— Има риск от увеличаването на аудиторията му, съгласна съм. Но ние трябва с нещо да балансираме потенциалното увеличение на риска. Трябва да стигнем до камерата.
След малко Франк вече кимаше на Роб Флеминг. Флеминг осъществи връзката и те видяха на екрана Клер, вързана за количката.
— Какво е това, на което тя лежи? Някакъв триножник ли? — промърмори Франк.
— Това е количка от моргата — бавно отговори Кони. — Той я е закарал в погребално бюро. Това означава, че можем да я намерим, Франк. Тя не може да бъде по-далеч на един час с кола от мястото, откъдето е отвлечена.
Франк се обърна към специалистите по компютърни престъпления.
— Роб, има ли начин да получим списъка на погребалните бюра в радиус от петдесет мили около Уестчестър?