— Сигурно. Има много сайтове, които ще ти дадат списъка им — ръцете на Флеминг забягаха по клавиатурата. — Получих един — каза той. — Ще го принтирам.
— Колко са адресите?
— Около деветдесет.
— Деветдесет? — Франк изглеждаше обезсърчен. — Нямаме време да проверим всичките.
— Имаш ли стар телефонен указател? — попита го Кони.
Той сви рамене.
— Мисля, че да. Защо?
— Той ще се нуждае от такова бюро, което е изоставено. Много рядко такива имоти отново се продават бързо. Ако намериш указател отпреди една или повече години, и го сравниш със списъка на Роб, то някои от тях, които са били в стария указател, няма да ги има в списъка. Това са тези, които междувременно са затворени. Разбираш ли?
Франк вече бе излязъл от стаята в търсене на телефонен указател.
Имаше две. Едното беше в Ню Джърси, а другото в Таперсвил, по-нагоре след Кетските хълмове.
— По-добре да се разделим — предложи Франк. — Аз ще поема първото, а после ще се присъединя към вас, ако той не е там.
— Аз ще тръгна с Майк — каза Кони.
Франк хвърли поглед към нея.
— Ти мислиш, че той е в Танерсвил?
— Той обича провинциалните пътища, Франк. Изолация. Ако бях комарджия, това е, на което бих заложила парите си.
— Точно в този момент — промърмори Франк — всички сме комарджии.
Флеминг размишляваше как да блокира новините. В началото най-големите новинарски издания се съгласиха да не излъчват тази история. Но после стана ясно, че тя вече се шири из интернет като огън, бушуващ в суха прерия, и те забравиха обещанията си. Както бе казал на Роб един от редакторите, с лек намек на съжаление, пуснеш ли веднъж духа от бутилката, не можеш да го натъпчеш обратно.
Роб се обади на Франк, за да му го каже.
— По дяволите — ядоса се Франк. — Добре, има ли някакъв начин ние да знаем колко хора ползват сайта? За да знаем в крайна сметка с колко време разполагаме.
— Има такъв начин. Но ако аз съм вътре в сайта…
— Направи го.
Франк пристигна в изоставеното погребално бюро в Ню Джърси малко преди екипа на югозападния район на полицията. Вратите бяха заковани с дъски и той ги разби с помощта на снайперистите, които се бяха разпръснали покрай сградата. Един пияница, който спеше до бутилка „Фъндър-бърд“ в изоставената къща, беше уплашен до смърт.
Франк се обади на Позитано.
— Майк? Тук няма нищо. Изглежда, че той все пак е в Танерсвил. Не се притеснявай, чу ли? Имаш на разположение около половин час.
Глен тананикаше в предоперационната стая, като се занимаваше с гримирането на Клер. От време на време той поднасяше огледало към лицето ѝ, за да може тя да види неговото творение. Клер не можеше вече да познае образа, който той ѝ показваше. Кожата ѝ бе станала грозна и неестествено розова. Петната от руж по бузите ѝ я правеха да изглежда като кукла. Миглите ѝ стърчаха прави и твърди като пипалата на паяк.
— Това ще бъде досадно — каза тя. Охранен студ сковаваше рамото ѝ и идваше от иглата, мушната в ръката ѝ. Разтворът започна да прониква в нея от допотопната машина. — Те ще помислят, че това е измама.
Той нетърпеливо поклати глава.
— Те са виждали и другите ми снимки. Те знаят, че аз не мамя моите клиенти — той стоеше зад нея. — Перфектно, ако мога така да се изразя. Нека да видим колко бройки се натрупаха, искаш ли? — той провери в компютъра. — Петстотин осемдесет и три. Добре дошли, приятели. Благодаря ви за търпението. Трябва да попълним още няколко места и после необикновеното шоу ще започне.
Щом излязоха веднъж от магистралата, пътят нагоре между хълмовете значително се стесни, виейки се и обръщайки се, за да преодолее подножието на Ловджийската планина. Полицейските коли бяха принудени да намалят скорост при наличието на множеството резки завои.
Полицаите не използваха радиостанциите си в случай, че той хваща тяхната честота. В предната кола при Позитано зазвъня телефонът.
Беше Франк.
— Хей, Майк. Влизаш ли вече в разчетното време за пристигане?
— В промеждутък от двадесет минути. Бързаме колкото можем.
— О’кей. Аз съм след вас. Слушай, Роб нищо не можа да направи, за да извади от мрежата този уебсайт, но той смята, че има възможност да го „клъцне“.
— Какво значи да го „клъцне“?
— Ако огромно число хора в едно и също време влязат в сайта, това ще разруши софтуера.
— Мисля, че за да задейства този план, ще му трябват хора, които ползват този сайт, нали така?
— Да, но ще бъде невъзможно да се справи с повече от няколко десетки за това време. Роб мисли, че ако може да получи до две хиляди, то сайтът буквално ще замръзне. Позитано мислеше.