— Може ли той все пак да я убие?
— Възможно е. Дай за малко да говоря с д-р Литмън.
Позитано ѝ протегна телефона. След като го изслуша, Кони каза:
— Възможно е, но той ще изгуби доста време, за да открие къде е проблемът. Направи го, Франк. Това е най-подходящото нещо, което имаме.
— Седемстотин и деветдесет — каза Глен. Той дишаше дълбоко. Неговата нервна, внезапна енергия беше изместена от целенасочено спокойствие.
Клер познаваше този начин на фокусиране на енергията отпреди, така ставаше и при актьорите, когато сценичната треска преди спектакъла постепенно се изместваше от чувството за неизбежното приближаване на момента, когато завесата се вдига.
— Окей, Роб. Хайде напред и опитай това — повтори Франк в слушалката си.
— Точно така. Възнамерявам да поместя неговата публикация и имейла едновременно. Ще попитаме всеки, който иска да помогне, първо да изпрати имейл на още пет човека и второ, да влезе в сайта точно в шест часа следобед източно време.
Франк погледна часовника си.
— Вече минаха четиридесет минути.
— Ще стане точно в шест часа, Франк. В такъв случай ще се получи застъпване между западното крайбрежие и Европа.
— Окей. Направи го. Само се надявам да си прав.
На четвърт миля преди да наближат изоставеното погребално бюро, полицейските коли изключиха сирените си.
Когато пушките и бронежилетките бяха готови, Кони поднови връзката. След като я видя, Позитано приближи до тях.
— Ти ще останеш при радиостанцията — спокойно каза той. — Заповедите са на Франк.
— Защо? Можех да…
— При положение, че може да се стреля, ти трябва да останеш тук. Съжалявам, но трябва да бъде така.
— Занимавал ли си се преди с отвличане и с преговори, Майк?
Детективът отрицателно поклати глава.
— А какво ще правят другите момчета?
— Те, нищо.
— Тогава аз мога да ти потрябвам.
Той сложи ръка на рамото ѝ.
— Ако започнат някакви преговори, тогава ще те повикаме. Но точно сега по план не се предвиждат никакви разговори.
Катафалката стоеше от задната страна на сградата. Позитано пипна капака.
— Още е топъл — каза той спокойно. — Всичко е наред, тука е.
В пълно мълчание полицаите започнаха да пълзят към позициите си.
Глен погледна към екрана.
— Деветстотин и петнадесет участници — злорадо каза той. — Вече остава малко, Клер. Съвсем малко, Клер. Деветстотин и шестнадесет. Деветстотин и двадесет. — Той затвори очи. — Чувствам това приближаване. То е като вълна̀. Бъди готова.
Шест без двайсет.
Когато имейлът на Флеминг пропълзя от компютър към компютър, той започна да се дроби и да се дроби като клетка в момента на зачатие, деление след деление в своя самопроизволен процес. Неговите частици протичаха от компютър в компютър, кръстосвайки Атлантика като микроскопични пулсации от светлина, отскачайки от сателит към сателит под формата на радиовълни, в потоци от ефирни точки и тирета, които, веднъж събрани заедно, се превръщаха в думи, в мисли и идеи — в зов за помощ.
Вътре в предоперационната стая Глен протегна ръка и включи помпата. Когато тя запухтя, заработвайки отново, Клер не можа да се сдържи и завика.
— Не се притеснявай — каза той. — Просто проверявам всичко ли е заредено и готово — пръстите му се опитаха да я успокоят. — А сега аз ще си взема сбогом. Тази картина не изисква присъствието ми, затова ви оставям. — Очите му, чисти и невинни като на дете, я погледнаха. Той обърна лаптопа към нея, така, че тя да можеше да вижда собственото си лице на екрана. — Аз ще наблюдавам.
И той напусна стаята.
Тя не смяташе, че той ще я остави да умре без него.
Тя чакаше. Беше тихо.
И започна да крещи — на тях, на тези невидими наблюдатели, които се криеха зад камерата, на тези безлични, дигитални, анонимни похотливци, които тя чувстваше как душеха покрай нея; наблюдаваха я с любопитство, като глутница кучета, които бавно пълзят, наближавайки жертвата си, готови всеки момент да избягат обратно.
По часовника на Позитано групата щурмуващи безшумно се надигна и се придвижи напред, като при полицейска обсада. Подвижните стълби бяха безшумно вдигнати към стените на старата сграда.
— Сега! — каза той.
Клер пищеше.
Екранът на лаптопа стана бял.
Интернет Експлорър не може да покаже тази страница. Тя може би е преместена на друг адрес или компютърът, с който сте свързан, е зает. Моля, опитайте да се свържете по-късно.
Някъде отстрани тя чу звук от чупене на стъкло.
Кони, която чакаше близо до колите, усети, че някой се провира през гъсталака. Навсякъде покрай нея се чуваха радиостанциите на полицията. Тя вдигна поглед.