— Съблечи се — каза той спокойно.
Тя го направи. Стоеше гола пред него.
— Ако искаш да правим секс, по-добре не ме удряй повече.
Но той поклати глава с отвращение и посочи към леглото.
— Лягай там, кучко. Трябва да помисля.
Тя се подчини, понеже също имаше нужда да помисли. Защо този мъж изнасилва други мъже? Какво беше казала Ан? Заради нуждата да причинява страх. Може би щеше да я пусне, ако му покажеше колко е изплашена. От друга страна, първият признак на страх вероятно щеше да засили неговата кръвожадност. Така че тя остана тихо да лежи.
— Нали имаш боя? — попита внезапно той.
Въпросът беше толкова странен, че тя не му отговори веднага и той я изръга яростно в ребрата с тока на обувката си.
— Отговори ми, кучко.
— Да — отвърна тя.
— Донеси я.
Беше сложила боята в съседната стая. Имаше четири или пет трилитрови кутии с бяла боя с бледолилав оттенък. Тя ги довлече в стаята по две и ги постави пред краката на Дорлинг.
— А терпентин? — попита я. — Бяло привидение? Може би нещо от този сорт?
Той е луд, мина ѝ през ума. Всеки момент ще започнем да обсъждаме цветовете. Но когато го видя да чете един от етикетите на кутията е боя, се сети какво искаше да направи той.
Удовлетворен, той остави кутията.
— Отвори ги — каза и посочи към кутиите.
Тя отвори кутиите със стар лост от колело, който държеше за тази цел.
— Добре. Отиди там. Опитах се да изгоря тази къща веднъж — каза той разговорливо, — но този, когото подпалих, не изгоря много добре.
— Защо го уби? — попита тя.
— Кого?
— Хю Скот. Защо си нахлул тук и си го убил онази нощ? Било е по-рисковано, отколкото да убиеш непознат.
Дорлинг кимна.
— Той беше първият — каза накрая. — Срещнах го на пътеката до реката една вечер. Той тичаше, а аз бях на лов. Така че го оправих.
Господи, помисли си тя, значи Хю Скот е бил изнасилен и никога не е казал на никого.
— Беше глупаво от моя страна. Имам предвид толкова близо до вкъщи. И после… видях го, че ме гледа понякога. Като че ли се чудеше. Като че ли подозираше. Така че реших да го убия.
— Той е бил намерил писмата — каза тя. — Четял е списанието, до което си ги изпращал. Мислех, че Брайън ги е писал, но Хю е разбрал, че не може да е той.
— Естествено, че не ги е писал Брайън. Брайън не може да напише дори и списък за покупки.
Тя се опитваше да го накара да говори, като се надяваше, че Джъдлър вече е прослушал телефонния си секретар. Дали щеше да дойде? Или щеше да сметне, че е невротична крава, която му съсипва кариерата? Или може би все още искаше да я види?
— Все пак той ти е осигурил работата с издателството.
— О, да — каза Дорлинг подигравателно. — Трябва да съм му благодарен. Всеки обича Брайън. Брайън е такъв мечтател. Брайън е толкова благороден.
— И аз никога не съм го харесвала — продължи тя, като му предложи обща тема за разговор. Опитваше да се представи, че е на негова страна.
— Ти му приписваш заслугата за моята работа.
— Не го познавах. Наистина съжалявам.
Той кимна.
— И двамата се опитахме да го унищожим — каза той тържествено. — Разликата е, че аз ще успея. — Той взе бутилката с бяла течност и я погледна замислено. — Чудя се какво ли е на вкус? — После ѝ я подаде. — След теб:
Не аз наистина…
— Пий, по дяволите — изрева той и тя покорно навлажни устните си с отвратителната течност.
— Става — каза тя, като му го подаде. Една идея я прониза. — Повечето мъже пият.
Като я гледаше втренчено, Дорлинг постави устните си на отвора на бутилката и отметна глава назад. Тя се чудеше дали пак да не го удари, но очите му бяха приковани в нея през цялото време.
— Обадѝ му се — нареди той и остави бутилката.
— На кого?
— На Брайън, разбира се. Време е този полов атлет да се присъедини към нашето малко парти.
— Няма да дойде.
Дорлинг я погледна злобно.
— Ще дойде, ако му предадеш това, което ще ти кажа.
двадесет и шест
Джъдлър седеше на бюрото си. Джейн Хюз и Майк Джефрис бяха седнали срещу него.
— Хайде да си вземем кафе — предложи той.
Джейн се изправи. Нямаше причина да им носи кафето само защото бе жена, но тя не искаше да го прави на въпрос.
— Аз ще отида — предложи тя.
— Благодаря — усмихна се Джъдлър.
— Значи… — Майк започна, но Джъдлър го прекъсна.
— Нека изчакаме Джейн — предложи той. Рисуваше драскулки на хартията пред себе си, докато чакаха. Огненочервено. Пламъци. Когато нарисува пламъци, започна да рисува зад тях звяр, митичен дракон, бълващ пламъци. После нарисува устата му и я оцвети в червено, все едно, че носеше червило. Изглеждаше толкова смешно, че той нарисува и мигли, и чанта, а накрая го задраска, за да го изтрие.