— Значи имаме две провиснали кучки. Ще трябва да ти покажа кой тук е истинският мъж. Лягай до нея.
Той посочи леглото. В този момент Брайън хвана ръката му, която държеше ножа, и я извъртя зад рамото му, така че Дорлинг залитна. Но Дорлинг мигновено го блъсна с глава, като го удари в носа, хвърли се върху него и опря коляно в слабините му.
Тери се плъзна отстрани на леглото да им освободи място. Тя изведнъж видя под леглото отвертка, която беше използвала да разкачва дъските на пода. Трябва да се е търколила там, докато е работела, а после е забравила за нея.
Инстинктът ѝ казваше да бяга или да се свие в ъгъла, докато свършат. Но мозъкът я съветваше да действа.
Тя го направи.
Приближи Дорлинг изотзад, избра една точка под брадичката му, със силен удар заби отвертката в гърлото му чак до мозъка и го изчака, докато той се разтресе и замлъкна. Тя затвори очи с благодарност, а мозъкът ѝ беше празен, без мисли, само тъмнина и спокойствие, и съвършена непокварена тишина.
Когато пет минути по-късно Джъдлър нахлу през отворената входна врата, той завари и тримата в същото положение. Свити един до друг на леглото, докато котката Гинес ги дебнеше отстрани и ревниво се опитваше да си проправи път към топлината на телата им.
— Днес на нашата последна лекция бих искала да говоря за края на криминалните романи и какво означава той.
Тери спря и погледна бележките си. Този път лекцията беше в най-голямата зала и администраторът на факултета я беше предупредил, че вероятно на последната ѝ лекция ще присъстват повече студенти от обикновено. Това се оказа меко казано. Сега тя беше известна. Редовете пред подиума бяха препълнени със студенти, много седяха на пода между редовете, с папки в скута.
— Темата ми тази седмица е несъмненият факт и неговата противоположност — двусмислицата. Краят на криминалния роман е класически — победа на фактите. Общественият ред е бил застрашен от човешка страст, която е прераснала в кърваво убийство. В известен смисъл детективът е представител на силите на реда. Той възстановява баланса на разрушеното общество. Престъпниците трябва да бъдат наказани, мистерията трябва да бъде разкрита. Аполон — богът на реда трябва да триумфира над Дионисий — бога на хаоса. Неслучайно, когато говорим за закона, ние обикновено казваме „Закон и ред“. Тези две понятия са толкова неразривно свързани в общественото ни съзнание. Стройното, подредено разрешение на класическия криминален роман ни връща в реалния свят. Светът извън романа, с новото усещане за справедливост и неизменност, които ще открием в него.
Защо това е така? Ами ако се върнете към периода, когато детективският мит в различните си видове е бил най-популярен, това е период на най-великата духовна и социална промяна. Мис Марпъл щеше ли да съществува без Кеър Харди? Нейният малък град представлява микрокосмос на непроменяща се Англия, Англия такава, каквато е била, преди Първата световна война да промени завинаги нейния начин на живот. Както са посочили много изследователи, ако искате да откриете убиеца в романите на Агата Кристи, не търсете по-далеч от човека, който се опитва да промени общественото си положение. Шерлок Холмс щеше ли да съществува без Чарлз Дарвин? Шерлок, както се споменава на няколко пъти, е атеист и рационалист. Неговите богове са лулата му и цигулката. Личният му страх е страхът от скуката, която за него придобива формата на свръхестествена величина, така че бихме могли да се изкушим да използваме друг съвременен термин и да го наречем „досада“, предшественичка на екзистенциалното чувство за вина. Също така рицарските разкази, с които сравнявах криминалния роман през последните седмици, са били най-популярни през единадесети и дванадесети век — време на духовна и обществена тъмнина, през което европейската цивилизация за малко напълно да се разпадне. С други думи, желанието на детектива за ред, веднъж показано и дори удовлетворено, е желание и на цялото общество. Днес може да вярваме, че сме по-малко наивни. За нас сигурността означава наивност. Това вярване, естествено, е отразено във всяко изкуство, но е оказало особено драматичен ефект върху криминалния роман. Постепенно, с изтичането на века, естеството на криминалния роман се е променило. Великите детективи от първата половина на века, винаги са били прави. Те са виждали фактите с лекота. Авторите просто не са описвали случай, който те не биха могли да разрешат. Шерлок Холмс или Огъста Дюпин гледат на събитията от висотата на богове. Те презират полицията, нетърпеливи са при нерешителността на останалите и са по-скоро митични фигури, отколкото човешки.