В следвоенния период това се е променило. В произведенията на Реймънд Чандлър и други автори виждаме герои — или по-скоро антигерои, които са бегълци от правосъдието. Злото невинаги е победено, доброто невинаги побеждава. Накратко, ние се изместихме от понятието „затворен край“ към понятието „отворен край“.
Тери видя, че момичето, което седеше на първия ред срещу нея, си записа „затворен“ и до него „отворен“, като подчерта старателно и двете думи. Косата на момичето опря листа, когато то се наведе.
— Като следваме този път до логичната му развръзка, ние виждаме обаче, че криминалният роман с парадокс на самия себе си. Изоставяйки удобната фантазия на сигурните факти, всичко, което остава, е хаосът на двусмислието.
Какъв би бил криминалният роман, в който детективът е бил, литературно казано, неспособен да разреши случая? Какво би се случило, ако истинският живот с цялата си обърканост и хаос разруши илюзията за ред, създадена толкова усърдно? Дали рицарският роман е валиден само ако рицарят сложи наистина ръцете си върху Свещения граал?
Тя замълча. Стотина чифта очи я наблюдаваха с очакване да отговори на собствените си въпроси, така че да могат да ги запишат в тетрадките си. За тях, помисли си тя, аз съм великият детектив. Чета текстовете и хоп, от устните ми се разлива истината. Изведнъж се почувства неизразимо изтощена. Остави записките си и продължи:
— В началото на нашите лекции ви казах, че истинската цел на криминалния роман е не да раздава правосъдие, а разбиране. Мисля, че цитирах Елиът:
— Не трябва да забравяме, че Елиът е бил християнин, прегърнал сигурността на умиращата вяра. Той е вярвал в едно знание, една истина, един момент на себеразкриване, нещо повече, вярвал е във възможността на такова себеразкриване.
Днес за повечето от нас тази възможност не съществува. За повечето от нас, както е казал един съвременен философ, истината е неизследвана територия, територия, на която съществуват множество истини, всичките еднакво верни и всичките еднакво неверни. Територия, на която един по-малко велик и по-млад поет от Елиът е казал: „много знания и вярвания са докоснали челата ни леко със своята прах“.
Тя направи дълга пауза, достатъчно дълга за онези, които си водеха бележки, да оставят химикалите си и да я погледнат объркани.
— Днес ние виждаме света, както го виждат и насекомите: като милиони несвързани късчета. Не търсим образци, а само движение. Криминалният роман се превърна в криминален трилър, поощряващ обществения вкус към гротескното. Търсенето на истината се превърна просто в полицейска процедура. Мистерията стана образец за криминален роман. А живата литературна форма изчезна, стана тема за разискване по лекции и семинари.
Тя посочи към слушателите си. Това беше жест, насочен не само към редиците със студенти, техните папки, които приличаха на множество отворени птичи човки, които чакаха да бъдат нахранени, а и към аудиторията, проекционния апарат, подиума и самата нея.
— Кой погуби криминалния роман? Ние.
В настъпилата тишина тя събра записките си и ги погледна замислено. В ръката си държеше още няколко текста, стихове и извадки от книги, които се оказаха абсолютно неуместни. Беше казала всичко, което искаше да каже. Обърна се и напусна залата, без да продума.
епилог
До средата на ноември листата на дърветата окапаха и покриха пътеката. На всяка следваща лекция студентите бяха с все по-дебели пуловери. Двамата треперещи от студ мъже, които вървяха по тротоара на „Уест стрийт“ бяха по-официално облечени от студентите, с еднакви тъмни костюми и палта. Но по-внимателният наблюдател щеше да забележи, че костюмите им бяха остарели, а палтата им миришеха на нафталина, в който са ги съхранявали през лятото. Колите, паркирани от двете страни на пътя, бяха покрити със скреж, а предните им стъкла — непрогледни, като матовите стъкла на скъпите автомобили. Една кола обаче беше изчистена и двигателят ѝ работеше. Когато двамата мъже се приближиха, вратите ѝ се отвориха и от нея слязоха мъж и жена, заедно с две малки деца.
— Господин и госпожа Прескот? — попита Ник, като избърза, за да задържи отворена вратата на колата.
— Да, а вие трябва да сте посредниците по недвижими имота. Ще влезем ли вътре?
Ник отключи входната врата. Вътре в къщата беше толкова студено, колкото и навън. Парното беше спряно.
10
Цитат от поемата „Четири квартета“ на Томас Елиът, превел от англ. В. Свинтила, изд. Народна култура 1981 г. София — Бел.пр.