— Както виждате, това е една много симпатична къща. Ремонтирана е наскоро и можете веднага да се нанесете.
— Да не е част от поредица еднакви къщи за продан? — поинтересува се съпругът.
— Категорично не. Госпожа Уилямс, предишната собственичка, или по-точно госпожица Керън, защото тя си върна моминското име, се премести да работи в лондонския университет. Получихме инструкции от нея да продадем по-бързо къщата. Тя е много прагматична по отношение на тези неща. Надявам се, ще се убедите, че тя би приела всяка разумна оферта.
— Тази стая е много просторна и приятна, Джон — забеляза жената, която оглеждаше всекидневната.
— Всъщност това бяха две стаи. Госпожица Керън събори стената между тях.
Момиченцето влезе тичешком в стаята.
— Мамо, мамо. Има и градина.
— Само две деца ли имате? — попита Ник.
Госпожа Прескот погали корема си.
— Третото е на път — каза тя.
— Наистина ли? И жена ми чака трето — той ѝ се усмихна окуражително. — Това би била прекрасна къща за такова голямо семейство. Доста просторна за тази цена.
Малкото момченце дотича след сестра си.
— Мамо, един мъж в съседната къща къпе малки котенца.
— В това време? — попита майка му. — Не мисля, че е възможно, Джоно.
Тя се усмихна на посредника.
— Ще погледнем ли и втория етаж?
В градината на съседната къща Брайън Идън чу детска глъч, но не обърна внимание. Беше поставил старателно на тревата всичко, от което се нуждаеше: леген, пълен с топла вода, няколко парцала, кърпа и пръчката, с която Тери разбъркваше кутиите с боя. Той влезе в къщата, отиде под стълбището и внимателно извади Гинес от картонения кашон, където предния ден тя бе родила за втори път. Без да протестира, котката се остави да я качи на втория етаж и да я заключи. После изнесе кашона в градината, извади първото новородено коте и почувства малките му кости през кожата. После го натисна с пръчката под водата и го задържа там. Като лежеше по гръб на дъното на легена, то едва-едва размаха крачетата си, а устата му бе зейнала. Забълбукаха малки балончета въздух, толкова малки, че изглеждаха недостатъчни за поддържането на такъв сложен механизъм. Шляпането на лапите му намаля и накрая спря. Той преброи до десет. Някъде вътре в къщата чу майка им да мяука. Извади мъртвото животно с пръчката и посегна към кашона за следващото. Скоро там имаше четири мъртви котета, които лежаха до легена.
Той изля топлата вода на тревата, сложи телата в легена и влезе в дома си.
Благодарности
Благодаря на драматурга Франсис Уорнър и на преподавателя в университета „Сейнт Питър“ в Оксфорд Лорд Уайт, от които взех назаем поялник, наех стая и клавесин; на Нанси Фрайди, автор, от чиито книги са материалите за писмата в „Убийство в Оксфорд“; на Стив от Австралия, чието писмо до списание „Фиеста“, преиздадено в „Писма от списание «Фиеста»“ (Стар букс, 1986, изд. Крис Лойд), също използвах; на д-р Кейт Уилсън, автор на „Причина за смъртта: писателски наръчник за смъртта, убийството и съдебната медицина“ (Райтърс Дайджест Букс, 1992) и на Майкъл Дибдин, чието описание на аутопсия в „Урок по патология“ също ми беше от изключителна полза; на приятелите ми д-р Йън Уайли, д-р Шон Грифитс, Кети Ридър и Чарлз Стюарт Смит, които прочетоха ръкописа на книгата и ми дадоха полезни съвети; на Джуди Търнър и Урсула Макензи от Трансуърлд, на Джейн Уайли, собственичка на къща номер 57 на улица „Уест стрийт“ по времето, когато писах книгата, на синовете ми Том и Хари, че ми позволиха да ползвам безценния им компютър, когато играеха Уоркрафт, и на съпругата ми Сара, без чийто скептицизъм и добронамерени забележки тази книга нямаше да бъде написана.