Хю Скот беше убит, защото беше мъж. Спести гориво, изгори мъжете. Всички мъже са изнасилвачи. Сестрите, които не знаят пощада, ще господстват.
И долния край на страницата, точно както ѝ беше казала Лизи, имаше надпис, че хартията се продава в помощ на Оксфордския женски фонд.
— Е? — попита той.
Тя поклати глава.
— Съжалявам.
След като се представи за експерт, сега се чувстваше като пълна глупачка.
— Какво очакваше? — попита я любопитно инспекторът.
Тя вдигна рамене.
— Не знам. Имах чувството, че сте на погрешна следа относно Женския център — тя отново го прочете. — Кои са сестрите, които не знаят пощада?
— Ако го знаехме, щяхме да сме наясно какво търсим. Мислехме, че е някоя студентска група — има хиляди клубове и организации, но няма с такова име. Не е и държавна организация, защото я няма в полицейския компютър. Предполагаме, че авторът на писмото го е измислил импулсивно. Маниаците обичат да се преструват, че принадлежат към някои група. Това им внушава чувство за власт.
— Хю Скот е бил член на клуба „Катамитите“ — добави Гери и се почувства виновна — Редж я беше предупредил да не го раздрънква наляво и надясно, но се изненада, когато Джъдлър повдигна рамене и каза:
— Знаем. Но това е един клуб, където хората предимно пият.
Тя пак се вгледа в думите, за да разбере какво можеха да означават.
— Чакайте. Думите може и да означават нещо. Може ли да ми дадете химикал и лист хартия?
Джейн ѝ подаде и Тери започна да преписва думите.
— Вижте — каза тя, когато свърши. — Ако разделим редовете, се получава следното — Тя им показа написаното.
Хю Скот беше убит, защото беше мъж.
Спестете си силите, за да изгорите мъжете. Всички мъже са изнасилвачи.
Сестрите, които не знаят пощада, ще господстват:
— Е? — попита я Джъдлър.
— Толкова прилича на бял стих. Това са десетстъпни стихове с ямбични пентаметри.
— Не ви разбирам — призна инспекторът.
— Белият стих е литературна форма в поезията, сър — обясни Джейн Хюз — няма рима, но има постоянен ритъм.
— Какво си учила в университета? — попита я Тери.
Тя направи гримаса.
— Предимно полицейски учебници. И съм завършила Хендън, а не университет. Изучавала съм и Шекспир, но за кратко. Обаче за ямбичните пентаметри ще се наложи да ми припомниш.
Тери взе химикала.
— Ритъмът в поезията се измерва в стъпки. Те са различни за различните видове ритми — ямбът е къс-дълъг, следователно ритъмът му звучи горе-долу така: дъ-дъм, дъ-дъм, дъ-дъм, дъ-дъм. Трохеят звучи точно обратното: дъм-дъ, дъм-дъ, дъм-дъ. Анапестът е дъ-дъ-дъм. Той е най-лесен за запомняне, защото звучи като конски копита. Асириецът пристигна като вълк в кошарата. А кохортите му блестяха в пурпур и злато. Спондеят е две дълги срички: дъм-дъм.
— Разбирам — каза Джъдлър.
— Ако ритъмът е ямбичен, това означава, че стъпките са къса-дълга. Пентаметърът показва колко стъпки има в реда, тоест пет. Гледай — тя направи обяснителни бележки върху стиха, който беше преписала. Буквата „й“ означава къса стъпка, а линията означава дълга стъпка. Тя му подаде листа.
й — ѝ — ѝ — ѝ — ѝ — ѝ
Хю Скот беше убит, защото беше мъж.
— Това е класически бял стих. Другите редове не са така симетрични, но приличат много повече на бял стих, отколкото на обикновена реч.
— Марлоу в ямб ли е писал? — попита я Джъдлър, докато ѝ подаваше обратно листа.
— Да, мисля, че да. Макар че до нашия век всеки втори поет е писал в този ритъм.
— Така че нашият убиец или поне информатор може би е мъртъв поет. Това стеснява обсега — забеляза Джъдлър.
Тери изненадано го погледна. Не очакваше ирония от полицай.
— Или някой, който изучава мъртвите поети, инспекторе. Например някой, който е научен работник и в чиято глави тези ритми непрекъснато се въртят, докато той несъзнателно ги използва, когато пише.
Сега се изненада Джъдлър.
— Разбирам — каза той тихо. Тери почувства, че го харесал. Тя харесваше мъже, които бяха достатъчно смели да си признаят, когато грешат.
Джейн Хюз наруши мълчанието.
— Значи разполагаме с писмо, написано от учен на харти за писма на женския център. Може би търсим жена-учен.
— Едва ли — каза Тери. — Писмото е написано от някой, който е искал да заподозрете, че Женският център има нещо общо с това. Някой антифеминист. Сигурно доста мъже се чувстват застрашени, особено във вековния бастион, какъвто е университетът, където върховната власт е в ръцете на мъжете. Това писмо едва ли има нещо общо с убийството. Някой просто се опитва да им вгорчи живота. Смятам, че си по-близо до истината в предположението си за Марлоу някаква хомосексуална връзка.