— Възможно е — призна Джъдлър, — с изключение на едно нещо.
— Какво?
— Когато намерихме тялото на Скот, думата изнасилвач беше написана на стената с червило. Което може би разкрива защо е бил убит по тоя начин. Насилствено проникване за насилствено проникване.
Тери не каза нищо.
— Авторът на писмото не е могъл да знае това, освен ако не го е написал някой от екипа ми. Ние не го дадохме на следствието, което беше започнало, след като писмото пристигна. Що се отнася до хомосексуалността, направихме проверка, но Хю Скот е бил доста ентусиазиран хетеросексуален. — Той разгледа лицето ѝ. — Благодаря ви, че дойдохте, госпожо Уилямс, но мисля, че е по-добре да оставите детективската работа на нас.
шест
Празненството започна. През стената се чуваше жужене на гласове, придружено от затръшващите се врати на колите и от време на време и мелодичен смях. До осем и петнадесет шумът вече бе оглушителен и ставаше още по-силен. Тери изчака малко и отиде в съседите. Не можа да реши дали на университетското парти трябва да си облечен официално, или не. Накрая облече една дизайнерска рокля — черна рокля на Рифат Озбек с червени индийски сребърни нишки по дължината на полата. Сложи малко грим, само сенки на клепачите, за да изглеждат очите ѝ по-големи. Изми косата си и я изсуши със сешоара, така че да пада на буйни черни вълнѝ по раменете ѝ. Подвоуми се дали да облече палто за повече сигурност, но ѝ се стори неподходящо за едно отиване в съседната къща.
Млада домашна прислужница отвори вратата. Друга една стоеше навътре в преддверието с поднос шампанско, точно до безценната маска, на която бяха сложили шапка за парти и чифт слънчеви очила. Тя взе чаша шампанско и види Брайън Идън на вратата на стаята, вероятно гостна, където беше епицентърът на шума. Беше във фрак, с бяла папийонка, но не толкова комичен поради стройното си телосложение. Усмихна се, хвана я подръка и я въведе в стаята.
— Каква прекрасна рокля — прошепна той. — Надявам се да уловиш нещо.
Тери леко се усмихна, защото всеки път щом облечеше тази рокля, приятелите ѝ пускаха подобни шеги. Това въобще не го обезкуражи. Той оглеждаше тялото ѝ с нескрит интерес.
— Имаш много мускули. Как успя да ги направиш?
— Като ремонтирам къщи.
— Обичаш да вършиш мъжката работа.
Изненадана, тя повдигна рамене и каза:
— Всъщност не съм се замисляла коя работа е мъжка, коя не.
Той наведе глава.
— Слушай. Харесваш ли тази музика?
Тя едва я чуваше поради шума. Тогава долови издигащото се нагоре сопрано и го позна.
— Алегри, нали? „Господи помилуй“?
— Точно така. Но имам предвид, че това е момчешки глас. Можеш да чуеш и имитации, в които жени изпълняват сопраното. Но не със същата чистота. Когато жени се преструват на мъже, а мъже — на жени, не се получава. Показва ни го историята.
Тери застина с отворена уста. Беше очаквала да се сблъска със сексофобия, когато работеше в рекламната агенция, но това не се случи. Но не беше очаквала да открие толкова сексуална неприязън у най-продавания университетски биограф. Пое дълбоко въздух, за да успокои гнева си.
— Всъщност — каза тя — Алегри може да е написал това за кастрат. Така че дори мъжкият сопран е имитация. Примерът ти противоречи на твоето разсъждение, а не го потвърждава.
Изненадана, тя видя, че той ѝ се подиграва.
— Разбира се, че не говорех сериозно. А сега, ела да те запозная с няколко човека. Карла!
Жена на нейната възраст се отдели от групата.
— Това е съпругата ми Карла. Карла, това е Тери, новата ни съседка.
Тери разпозна жената, която я беше наблюдавала през прозореца, докато се оглеждаше наоколо. Брайън се отдалечи.
— Здравей — каза тя. — Имаш хубава къща.
Репликата беше банална, но разговорът трябваше все някъде да започне, а и тя още кипеше от яд, че съпругът на Карла се бе опитал да я избудалка.
— Благодаря — отвърна хладно Карла. — Извинявам се, ще трябва да изтичам до кухнята.
Тя се отдалечи, като остави Тери да се чуди какво става.
— Странни хора — каза си на глас.
Изведнъж осъзна, че това беше първото парти, на което беше без Дейвид. Поне като си с някого, можеш да се преструваш, че водите разговор. Е, добре, щом е без кавалер, ще се преструва, че не ѝ пука. Тя си взе още едно питие от минаващата прислужница и се огледа наоколо.
Не трябваше да се тревожи, че е прекалено облечена. Жените бяха блестящи, и повечето — красиви. Само няколко мъже бяха с черни вратовръзки. Стори ѝ се, че зърна познати лица от телевизията.