Едно лице, което тя бегло си спомняше, спря пред нея.
— Госпожо Уилямс?
Беше един от съседите, когото беше срещнала вчера, но сега — облечен в смокинг и, което беше малко тревожно, с монокъл на черен ширит.
— Помните ли ме? Дорлинг Ван Глат. А това е жена ми Джулия. Открихте ли чия е котката?
— Не, аз… всъщност отидох в полицията.
— В полицията ли? Нямат ли си друга работа, та се занимават с изчезнали домашни любимци?
— Сметнах, че има нещо общо с убийството — Тери разказа за изгарянията и за канибализма, предизвикан от травма.
— Нямаше ли един филм, където куче разкри самоличността на убиеца? — започна да размишлява Дорлинг. — Мисия, че то лаеше всеки път, щом се появеше престъпникът. Мислите ли, че вашата котка ще направи същото?
Дорлинг се оказа детски писател и художник-илюстратор. Тя го попита дали пише за своите деца, но двамата с Джулия нямаха деца.
— Исках да остана в Оксфорд — обясни той. — Много от нас никога не си тръгнаха оттук. Умните, като Брайън, защитиха докторантура и после получиха университетски постове, а глупаците, като мен, трябваше да намерят друг начин да изкарват прехраната си. Но аз винаги съм рисувал добре и Брайън ме уреди при негов приятел в издателския бизнес. Героят от книгите ми, който се казва Дики — малкият дракон, ме направи платежоспособен. Длъжен съм да пиша по три истории годишно и банковият мениджър е щастлив.
— Всичко е твърде фройдистко — намеси се Джулия.
— Моля? — каза Тери.
— Драконовските му истории. Имам предвид, че той нарече проклетото същество Дики, когато започна. Не е задължително да си гений, за да разбереш, какво символизира3.
Дорлинг се ухили дружелюбно, вероятно чувал тази интерпретация на благоверната си много пъти.
— Трябва да ти покажа историите — продължи Джулия, — за да разбереш какво имам предвид. Всичките са за този дракон, който читателите очакват да бъде голям, силен и жесток, но всъщност е колкото един малък пудел. И огънят, който бълва, все угасва. Трябва постоянно да яде къри, за да го запалва отново.
— Звучи сладко — каза любезно Тери.
— Също като тревогите на Дорлинг за големината на пениса му, но щом ни издържат, какво ми пука — Джулия вдигна рамене и се отдалечи да изучава тълпата.
Тери не искаше да се забърква в семейния спор, затова промени темата.
— Чувствам се ужасно, защото тук никого не познавам.
— Наистина ли? — измърмори Дорлинг. — Аз пък се чувствам ужасно, защото познавам всички.
За неин късмет, някой спря и я погледна:
— Не мога да повярвам. Тери?
— Алисън!
Не я беше виждала, откакто напусна Оксфорд, но ѝ беше приятно да я види сега. Усмихна се, каза довиждане на Ван Глат и си проби път през тълпата.
— Май току-що те спасих? — попита Алисън.
— Да. Дали само аз се чувствам така, или партито е много странно?
— О, Брайън харесва странните неща. Оставаш с усещането, че това са съмишленици, а не приятели. Може би така се чувстваш, когато те покажат по телевизията.
— Ти съмишленичка ли си?
Алисън се засмя.
— Не, за бога. Мъжът, с когото се срещам, ме доведе, но се изгуби някъде.
— Мъжът, с когото се срещаш? Значи вече не си с американеца?
— Това е дълга история. Да, не съм с него. А ти как си? Тук ли е Дейвид?
— Не. Разделихме се.
За нейна чест, тя не каза, че съжалява. На Тери ѝ беше писнало да считат развода ѝ за тежка загуба.
Карла Идън мина покрай тях, огледа Тери и се отдалечи.
— Какво знаеш за госпожа Идън? — попита Тери.
— Мисля, че беше студентка на Брайън. Сладка е, но не е умна като него. Предполагам, че в един брак има място само за едно гигантско его.
— Тя не е много любезна с мен. Мисли, че мъжът ѝ ще се опита да ме сваля.
— А той ще опита ли?
— Кой знае? В това е проблемът. Ако се опита, ще трябва да го разкарам, но не мога, преди да е направил първата крачка. Между другото, той само си играе тези странни игрички.
— Говорѝ за жена му през цялото време. Това обикновено помага. Гледай, говорим за вълка…
Тери се обърна. Брайън се приближаваше към тях с бутилка шампанско. Истинско шампанско от скъп сорт грозде, забеляза тя. Той успя да напълни чашата ѝ с жест, излъчващ еротика. Тя си каза, че не бива да е такава параноичка.
— Ловът май върви добре? — каза той с тих глас, като посочи Алисън.
„Той знае за мен и Мо“ — помисли Тери. Изведнъж параноята ѝ се стори нормално състояние на мозъка. Тя се усмихна и запали цигара.