— Харесва ми да гледам красиви жени, които пушат — продължи той. — Така изглеждат опасни. Смятам, че цигарените компании грешат, като намаляват все повече катрана в тях. Тъкмо триминутният допир със смъртта ги прави толкова атрактивни. Това, което трябва, е да ги направят още по-смъртоносни. Може ли? — той посочи пакета. Тя му даде една цигара, но да бъде проклета, ако му я запалеше.
— Първата ми цигара от пет години — замислено каза той, като изпусна първата струйка дим през пухкавите си устни, преди да го вдиша с наслаждение обратно. — Какво странно въздействие имаш над мен, скъпа.
Тери не каза нищо. Този мъж беше невъзможен.
— Тъкмо си говорехме за прелюбодеянието, Брайън — каза Алисън и погледна Тери дяволито.
— Имате предвид сексуалните връзки, а не моето шампанско, нали? — попита той невъзмутимо. Тери го наблюдаваше. Никога не беше виждала някой да си играе така умело с цигарения дим. Всеки момент той го издишваше през носа си, като при древен ритуал, а после го вдишваше през стиснатите си устни, сякаш надуваше тромпет, кашляйки след всяка изречена дума.
— Това, естествено, е оригиналното му значение. На латински adulterare означава да подправиш или разредиш, като да развалиш хубаво вино, доливайки му евтина течност. На всеки му е ясно защо това се е считало за смъртен грях. Другото му значение е модерната му интерпретация с доста по-малка значимост. Извинете ме, трябва да отида при останалите — той огледа пак бюста на Тери и се отдалечи.
— Умен задник — отбеляза Алисън, когато той се присъедини към следващата група.
— Пълно лайно — съгласи се Тери. За съжаление, независимо от добрата ѝ преценка, тя осъзна, че намира Брайън Идън доста привлекателен. Беше умен, самоуверен кучи син, от оня тип мъже, които по някаква причина тялото ѝ желаеше.
Ядосана на себе си, тя каза:
— Искаш ли да се махнем оттук? Хайде да отидем и да пийнем по едно. У нас имам бира.
— Съгласна съм. Омръзнаха ми тези ексцентрици тук.
Като се увери, че Брайън ги видя, Тери я избута през навалицата. Очите им се срещнаха за момент и той повдигна вежди, каквото и да значеше това.
— Значи, бяхме заедно три години, когато визата на Харни изтече. Това беше сложна ситуация: ако се оженеше за мен, можеше да остане. От друга страна, ако не беше визата, може би никога нямаше да заговорим за брак.
— Какво стана?
— Той искаше, но аз не бях готова. Мисля, че след няколко години щях да съм готова, но ние нямахме още няколко години — въздъхна тя. — Така че му показах пътя.
— Това е ужасно — каза Тери възмутена. — Каква несправедлива система.
— Стават и по-лоши неща. Както и да е, доста съм заета. В момента съм аспирантка, нещо като обучаваща се транссексуална, но всъщност работя здраво и — тя сви рамене ходя на много партита. Спя с много мъже. Това е нормално. Може някой ден да напиша книга за себе си тя отпи от уискито. — А при теб как е?
— Аз веднага започнах нова връзка. Но вече я приключих.
— Така бързо? Толкова ли беше отвратителен?
— Не, не беше. Отначало отношенията ни бяха приятелски, но после станахме любовници. Това е трудното, защото не искам да загубя тази личност като приятел — господи, беше успокояващо да го споделиш с някого дори така неясно. — Нанесох се само за няколко седмици, тъй като нямаше къде да живея, и неочаквано станах част от една страстна и красива връзка.
— Тогава защо се разделихте? — Алисън посегна към бутилката.
— Не знам. Предполагам, че се уплаших. Тази личност ме обичаше.
— Тери? Може ли да те попитам нещо лично?
Тя се засмя.
— По-лично от това?
— Ти не го наричаш „той“. Непрекъснато повтаряш „тази личност“.
— Да, правилно си забелязала — Тери отпи голяма глътка. — Името ѝ е Мо. Забравих, че си психолог.
— Не ми направи впечатление заради това. Моята специалност са опитните мишки. Правя им дисекция, вместо да се ровя в емоционалния им живот. Просто забелязах. Това е — тя се изправи. — Чакай да си налея малко вода и после ще ми разкажеш всичко.
Майлс Ламбърт си търсеше сексуален партньор. Но досега без голям успех. Погледна часовника си. Беше почти два, а все още не беше установил даже и контакт с очи, камо ли да свали някого. След деветседмична ваканция в родния си дом, който се намираше в заспало, скучно градче, без гейове, той беше напълно отчаян.
Пробва се в „Червения лъв“, където беше претъпкано с пияни студенти. Последната мания беше да си поръчаш безалкохолна бира в кутия, да захапеш отвора и да засмучеш, преди да се разлее пяната. Цялото заведение беше в бира и пяна. Гадост, помисли Майлс, и се измъкна, за да се пробва и „Шотландското пони“.