Доктор Симпсън я изгледа триумфиращо.
— Какво те кара да мислиш така? Тя винаги идва с Брайън. Те са неразделни.
— Но не и в нощта на убийството — добави спокойно Тери.
Настъпи дълго мълчание, докато жената осъзнае грешката си.
— Това беше рядко изключение — каза най-после тя.
— О, нима? На Брайън му доставя огромно удоволствие да гледа, докато други мъже обладават Карла. Не би могъл да отиде без нея. Причината, поради която той твърди, че е бил онази нощ сам, е, че има свидетели, които да потвърдят, че Карла е била в Оксфорд.
Жената не отговори.
— Алибито, което му осигурихте, може да е било фалшиво. Нямаше да имате никакви угризения да го направите. Какво е казал Форстър? „Ако трябваше да избера кого да предам — приятеля си или родината, надявам се да имам смелостта да предам страната си.“ Точно така сте се чувствали по време на полицейското разследване. Вашата групичка е на първо място. Или е било още по-просто? В края на краищата, ако той е бил арестуван, дейността, с която сте се занимавали, щеше да бъде по всички вестници. По-добре една малка лъжа и да се осланяте на контактите на Брайън с полицията, че ще се потули всичко. И тъй като сте сметнали, че вашият скъп Брайън не може да извърши убийство, сте решили, че това няма никому да навреди.
— Мисля, че трябва да си вървите — каза ядосано доктор Симпсън. Тери реши, че нямаше какво повече да губи.
— Чудя се колко дълго Брайън ще иска да присъства на сбирките на парнасистите — размишляваше тя. — В края на краищата, привлекателността на зряла плът, дори в обилни количества, накрая ще избледнее. Виж какво е ставало с любовниците на истинските романтици. Били изоставяни без угризения в мига, когато поетите си намирали по-млади.
Доктор Симпсън вдигна вътрешния телефон.
— Охрана, моля — каза тя рязко. — Джон, при мен нахълта нежелана посетителка. Можеш ли веднага да дойдеш?
Тери потърси някаква фраза за финал.
— Между другото — започна тя, — ние, лесбийките, предпочитаме думата „гей“ вместо „хомосексуалист“. „Хомосексуалист“ звучи старомодно в наши дни.
Тя се измъкна от стаята и слезе в двора, като внимаваше да не тича, за да не я забележат двамата портиери, които бързо минаха по стълбите покрай нея.
Сърцето ѝ още биеше учестено, когато стигна до автогарата. Сети се, че беше забравила книгата с поезия в кабинета на доктор Симпсън. Е, библиотеката щеше да мине и без нея. Тя влезе в една книжарница и си избра детективски роман. Още не можеше да проумее защо постъпи така с доктор Мери Симпсън. „Защото си кучка, бейби“, промърмори на себе си на глас и видя, че възрастната жена, която стоеше до нея, се отдръпна. Е, това беше вярно, тя беше кучка, особено с някои жени, и веднъж щом започнеше да напада, не знаеше кога да спре. Но това не беше цялата истина. Тя точно се настаняваше в автобуса, когато осъзна и още нещо. Малко ревнуваше. Отърси се от ревността, като се опитваше да се съсредоточи върху това, което току-що бе научила.
Алибито, което Джъдлър ѝ беше показал, може би беше низ от лъжи, а може би не. Нямаше начин да разбере. Какво беше казала на студентите си в началото на семестъра? Истината не опира до знания, опира до интуицията. Убеждение. Но как можеше да убеди някого в онова, в което вярваше? Изглеждаше ѝ безнадеждно твърдение. Академично погледнато, тя предлагаше интерпретация, а не доказателства, нещо, заради което биха я скъсали на държавен изпит.
Тя въздъхна и разгърна евтиния роман на първата страница с твърда решителност. Но в главата ѝ звучаха думите на Брайън Идън, написани преди неговата муза да го изостави; нежният ямбичен ритъм, така лесно запомнящ се, като поп песен, изпълнявана от хор… колко много знания и убеждения / бяха дошли и посипали челата ни / леко с праха си.
Автогарата в Оксфорд беше в Глочестър Грийн, точно зад ъгъла на университета „Сейнт Мери“, така че тя реши да се отбие, преди да се прибере. Във фоайето се спря, за да отвори пощенската си кутия, която беше препълнена с писма.
Повечето бяха рекламни проспекти, листовки за студентски представления и предстоящи концерти. Щом ги прегледа набързо, тя ги изхвърли в кошчето за боклук. Останаха само две писма. Едното беше бележка от Редж с информация, че представител на корпорация „Пенсънг“ беше в града, за да: разговаря с университета за новия председател. Той я канеше на празненството, на което щеше да присъства представителят. Тери изохка. Трябваше да измисли някакво оправдание да не отиде.
Второто писмо беше по-дебело, подпечатано и с нейното име отгоре. Тя го отвори, като все още си мислеше за Редж и неговата корпоративна политика.