Писмото, което извади от плика, не беше адресирано до нея. Тя хвърли бърз поглед на първите няколко реда, когато осъзна какво чете.
„Скъпа Линзи“, като предишните.
Но този път тя прескочи сквернословията и погледна името на автора. Не беше Карла. Този път авторът беше друг:
„Тери, Оксфорд.“
— Лоши новини ли получихте, госпожице?
Беше портиерът, който пъхаше нови писма в кутиите до нея.
— Моля?
Той посочи писмото.
— Да нямате лоши новини?
Тя успя да се усмихне.
— Нищо важно. Видя ли кой го пусна?
— Съжалявам. Беше пълно с хора. Не е ли подписано? — той се опита да надникне през рамото ѝ, но тя го сгъна набързо и го прибра в плика.
Измърмори нещо пренебрежително и занесе писмото в библиотеката, където можеше да остане сама. Срещу нея на масата седеше млад студент, все още в спортен екип, дъвчеше химикала си и се мъчеше да преведе текст, който приличаше на руски.
Скъпа Линзи,
Аз съм двадесет и седем годишна жена. Разделих се със съпруга си преди шест месеца и се преместих в нова къща в Оксфорд. Новите ми съседи Брайън и Карла са приятни и симпатични. Те положиха много усилия, за да ме накарат да се почувствам добре дошла.
В нощта на моя рожден ден заедно посетихме местен ресторант и доста се напихме, преди да се върнем у тях и да започнем уискито. Към полунощ, когато разговорът се завъртя около секса, Брайън и аз се бяхме изтегнали на дивана, докато Карла седеше на пода наведена към нас. Тя приповдигнато обясняваше колко прекрасно е да духаш на някой мъж, като се впусна в подробности. С ъгълчетата на очите си можех да видя, че Брайън се беше възбудил, макар че се престорих, че не съм забелязала.
Казах на шега, че щом е такъв експерт, трябва някой път да ми покаже. Тя ме погледна право в очите, попита ме дали я предизвиквам и аз ѝ отговорих утвърдително. В този миг тя разкопча ципа на съпруга си и извади огромния му член. Беше толкова внушителен, колкото Карла беше казала, осем инча пулсираща плът, която тя започна да лиже и да гали. Брайън лежеше на канапето и стенеше от удоволствие.
Като забеляза, че очите му бяха затворени, Карла бързо ми направи знак да заема мястото ѝ, взе ръката ми и я сложи на члена му вместо пешата. Ние се разменихме, без мъжът ѝ да разбере. Докато прокарвах езика си и пръстите си нагоре-надолу по пулсиращия ствол, както правеше Карла, тя стана и свали дрехите си. Имаше прекрасна фигура — тънка, с голям бюст. Тогава тя се наведе към Брайън и го целуна по устните. Като мислеше, че съм аз, той отвори очи и можете да си представите каква беше изненадата му, когато разбра какво беше станало.
Аз продължих да се занимавам с пениса му, докато Карла се обърна и той започна да я лиже и смуче. В тази позиция тя можеше също да достигне пениса му и ние двете се сменяхме да се любуваме на мъжествеността му, като от време на време се целувахме една друга. Аз вече изгарях от желание и скоро не можех да спра да се галя през бикините си.
Щом видяха това, те станаха и насочиха цялото си внимание към мен. Съблякоха ме и ме целуваха навсякъде докато аз, лежаща на килима, се гърчех и стенех от удоволствие. Карла облизваше бедрата ми, което силно ме възбуждаше, после прокарваше език около клитора ми, така че щях да се пръсна. Най-накрая тя откри точката и започна да ме лиже, както може само една жена, и аз свърших с вик.
После се преместихме на давана. Брайън застана зад мен, докато Карла и аз направихме поза 69. След това тя го възседна, докато аз целувах красивите ѝ гърди. Накрая тримата се сгушихме и заспахме. Няколко часа по-късно се събудихме, за да повторим невероятния секс.
Оттогава прекарахме заедно няколко прекрасни нощи. Те ми признаха, че са търсели възможност да споделят за известно време сексуалния си живот с мен и аз съм щастлива, че я намериха.
Тя прочете писмото два пъти, сгъна го и го пъхна в плика. Студентът срещу нея я гледаше, защото беше въздъхнала силно. Усмихна му се и се извини, но съзря веднага интереса в очите му. Тя погледна студено настрани.
Доктор Симпсън сигурно се беше обадила на Брайън Идън веднага след посещението ѝ. Това писмо беше начинът му да покаже, че я предизвиква на война.
двадесет и две
Факултетът по психология беше точно зад ъгъла. Тя побърза да отиде там и попита дали Ан Байрес беше на работа. Имаше късмет. Професор Байерс беше там и нямаше лекции.
Тери последва указанията, които ѝ дадоха, и се качи на последния етаж, където най-накрая откри зала Г9. Тя почука и Ан отвори вратата.