— Тери, приятно ми е да те видя. Влизай, влизай. Мога ли да те почерпя едно кафе? Боя се, че машината не е хубава, но е по-добре от нищо.
Тери отговори, че няма значение, и си освободи място, където да седне всред разхвърляните книжа.
— Получих това току-що — каза тя без предисловие и подаде писмото на Ан.
Ан го прочете и погледна към Тери.
— И как се чувстваш?
— Бясна съм.
Ан се изсмя.
— Добре. Това е нормална реакция. Какво друго чувстваш?
— Малко съм изплашена — призна Тери. — Той е убиец и предполагам, че може да съм в опасност.
— Като казваш „той“, Брайън Идън ли имаш предвид?
— Трябва да е той — тя разказа за екскурзията си до Кембридж същата сутрин.
— Хм. Ако това ще те успокои, прочела съм доста фантазии и не бих казала, че той иска да ти направи нещо лошо за момента — тя ѝ подаде писмото. — Всъщност, тъкмо обратното.
— Какво искаш да кажеш? — попита заинтригувано Тери.
— С това писмо той се опитва да те впечатли.
— Какво?
— Говоря сериозно. Спомняш ли си как в писмата за Карла, открихме темата за позволението? Е, тук той се опитва да ти даде позволение. Мисля, че на едно ниво той действително се опитва да те привлече в неговия въображаем свят. Може ли пак да погледна писмото? — тя го прочете още веднъж. — Става въпрос за невинността. Когато той — или по-скоро „ти“ в неговия разказ — говори за „невероятния секс“, това е ключовата фраза. Забележи, че всичко се случва на твоя рожден ден. Подсъзнателно той мисли, че това е твоят подарък за рождения ден. Естествено, рождените дни са свързани с детството, най-невинната възраст, когато си център на внимание от страна на възрастните.
Тери се изсмя.
— Това е ирония. Невинността му или вината са точно нещата, които се опитвам да изясня.
— Ако не друго — каза замислено Ан, — това поне доказва, че не е хомосексуален, както мислеше преди.
— Бисексуален, хомосексуален, каква е разликата?
— Но това доказва, че той дори не е бисексуален. Друг мъж не участва в сцената.
— Ами останалите писма? — сети се Тери.
— Миналия път, когато се срещнахме, аз ти казах, че ми е нужно повече време да го обмисля. Е, прекарах известно време в търсене на изследвания в тази област. И те потвърдиха моите подозрения. Докато е вероятно, че мъжът участва в групов секс, за да скрие хомосексуалността си, много голяма рядкост е — всъщност даже е немислимо — да си фантазира групови ситуации и да не използва въображението си за задоволяване на реалните си желания.
— Не съм сигурна, че разбирам това — поклати глава Тери.
— Защо?
Когато не отговори, Ан Байрес каза меко:
— Тери, може ли да ти задам личен въпрос?
— Разбира се.
— Възможно ли е да проектираш собствените си тревоги в тези писма?
Тери я погледна недоумяващо.
— Ти си погълната изцяло в четенето на тази сравнително открита порнография, като израз на вътрешната си борба между хомосексуалността и хетеросексуалността — каза Ан. — Понякога теорията ни казва толкова много както за този, който я прави, така и за самия предмет. Съжалявам, не искам да си пъхам носа в личния ти живот.
Тери я гледаше със зяпнала уста. Беше толкова очевидно, толкова очевидно само по себе си.
— Господи, как не се сетих? — тя плесна с ръце. — По дяволите!
— Искаш ли да ми разкажеш? — подкани я Ан.
Тери въздъхна.
— Не. Да. След развода си имах връзка с една приятелка. Моята най-добра приятелка. Тя беше обратна. Предполагам, след като размислих, че затова е станала най-добрата ми приятелка. Може би подсъзнателно и аз съм обратна.
Ан издаде звук на несъгласие.
— Не се очерняй сама. Подсъзнанието не е измамник, който постоянно трябва да следим дали се държи неприлично. Може би просто си я харесвала.
Възможно е. Основната причина, поради която дойдох в Оксфорд, е да избягам от тази история.
— Хм. От нея ли се опитваше да избягаш, или от себе си?
Тери се засмя иронично.
— Предполагам, че и от двете.
— Може би си мислила, че лесбийката Тери ще остане в Лондон, а хетеросексуалната Тери ще дойде тук и ще започне на чисто. Нека да отгатна: когато си пристигнала в Оксфорд, веднага си намерила мъж и си скочила в леглото му, за да докажеш на себе си, че си хетеросексуална.
— Да — призна изненадана Тери. — Точно това направих. — Тя се сети как се беше хвърлила на Джъдлър. — По дяволите!
— Защо по дяволите?
Тя сви рамене.
— Не ми е приятно да мисля колко съм предсказуема.