— Както ти казах, не се критикувай. Няма нищо лошо да бъдеш предсказуем. Въпросът е как се чувстваш сега?
— Чувствам, че той не беше подходящият мъж — сподели Тери. — Ако трябва да бъда честна, търсех си причини, за да го разкарам още от началото — тя се замисли за миг. — Той е полицай. Мислиш ли, че исках да спя с него, защото той е човек, олицетворяващ властта?
— Нямам представа — каза Ан. — Ти как мислиш?
— Точно това казах за онова писмо с полицаите и бързата кола. Казах, че полицаите са били там, защото да правиш секс с полицай, който го иска, е начин да докажеш, че всъщност не си лош човек — тя се изсмя силно раздразнена. — Толкова е очевидно, нали? Това не го е мислел Брайън, а аз.
— Не се ядосвай — пак я предупреди Ан.
— О, не, това ме притеснява. Просто недостатъчна ерудиция, това е всичко — тя направи гримаса. — Ако съм грешала относно писмата, ако Брайън просто не е хомосексуалист, тогава какъв е бил мотивът му да убие Хю Скот или да изнасили другото момче? Няма такъв.
— Хм. Мъжете, които изнасилват други мъже, не са непременно хомосексуални. Същото е като изнасилването на жена. По-скоро има връзка със силата и нуждата да причиниш страх към секса. Но ако Брайън не го е извършил, как се чувстваш в такъв случай?
— Глупаво.
— Имам предвид, какво изпитваш към него?
Тери сви рамене.
— Виждаш ли, трябва да ми простиш. Ти не си ми пациентка и дори не бих си помислила да ти предложа услугите си, но щом ми каза, че си отишла в Кембридж, за да провериш алибито му, не можех да не се зачудя дали неговата вина се опитваш да докажеш — Ан направи пауза, — или може би неговата невинност.
— Ъхъ.
Откровенията започнаха да валят толкова бързо, че Тери нямаше време дори да се изненада.
— Мислиш, че искам да бъде невинен, защото го харесвам.
Ан се усмихна леко.
— Професионалната ми квалификация представлява така наречената недиректна терапия. Не казвам на пациентите какво да мислят, а просто се опитвам да им позволя да мислят за себе си.
Тери се замисли за момент.
— Малко съм се вманиачила по отношение на него. Като го преследвам, за да открия доколко е замесен в убийството. Може би съм свързана с него по някакъв начин. Ако трябва да съм честна, винаги съм го намирала за привлекателен. Е, не точно привлекателен, не дори хубав, но намирам арогантността му и увереността му за провокиращи. Една от причините това писмо — тя го взе и го прочете намръщено — да ме вбесява толкова е, че го намирам детско, манипулативно, нахално и сексуално. Намирам също и сценария, който описва… доста… — тя стисна юмруци. — По дяволите!
Ан слушаше, без да каже нищо.
— Имам предвид, че не го харесвам. Не ги харесвам и двамата. Той е егоцентричен маниак, тя обича да флиртува. Мисля, че са безскрупулни, да спиш със студенти е непростимо. И са толкова самодоволни.
— Ние харесваме както враговете си, така и приятелите си — отбеляза Ан. — Не можем да контролираме инстинктите си. Може би е доста арогантно от наша страна, дори да се опитваме.
Тери въздъхна.
— Не си първият човек, който ме обвинява в арогантност — тя махна с ръка, когато Ан започна да протестира. — Моят приятел, полицаят, ми каза същото. Може би затова дълбоко в себе си намирам Брайън Идън толкова интересен. И двамата сме арогантни копелета — тя се замисли за момент.
— Но пали не трябва да сме снизходителни към инстинктите си? Дори да не избираме кого да харесваме, можем да изберем с кого да спим.
Ан кимна утвърдително.
— Абсолютно. Не ти предлагам да отидеш и да спиш с този мъж.
Тери мълчеше.
— И, естествено, не казвам, че не трябва — добави Ан.
Тери се усмихна унило.
— Може ли да ти предложа нещо? — попита Ан. — Забрави вероятното му участие в убийството. Докато не го направиш, никога няма да разбереш истинската му същност.
— И как да го направя?
— Само ти можеш да решиш какво да направиш. Ще намериш правилния път, ако го потърсиш.
Тери кимна замислено.
— Има още един човек, с когото трябва да поговоря — каза тя. — В зависимост от това, което той ми каже, ще знам какво да направя — тя стана, като за пръв път се почувства безгрижно от седмици насам. — Ан, не знам как да ти се отблагодаря.
Другата жена също се изправи, миниатюрна фигура сред всичките документи и книги в малката стая.
— Идвай да си говорим, когато поискаш. Затова са сестрите.
Тери направи крачка напред и я прегърна. Трябваше да внимава да не изсмуче всичкия въздух около нея, толкова ободрена се чувстваше.