— Загубих мястото си в лодката — прошепна той. — Роди каза, че отпадам. — Под пръстите си тя почувства как мускулите на врата му изведнъж се втвърдиха.
двадесет и три
На улицата покрай Оксфордския съюз бяха паркирани броня до броня камиони с оборудване, микробуси с осветление и коли на телевизията. В една от последните режисьорът Фреди Брандрет гледаше малък монитор и се прозяваше. Дебатите по въпроса за закона и реда бяха дълги и досадни, участниците — крайно благоразумни и справедливи. Едва когато ги сведяха до триминутен репортаж, щеше да изглежда така, сякаш и двете страни не бяха съгласни една с друга.
След като пълната с изтъркани фрази реч завърши с апел за уравновесена и справедлива политика относно престъпленията, началникът на полицията сър Андрю Хейг седна и един студент със задължителните бяла папийонка и фрак се изправи. Фреди се консултира с бележките си. Доминик Ашбъри. Отсъствието на пояснения след името му предполагаше, че това не беше важна личност. Фреди се протегна и намали звука.
Преди много години Доминик Ашбъри си беше наумил, че един ден ще стане премиер и се бе захванал да постигне тази своя мечта. Още докато ходеше на училище, беше решил, че имаше нужда от ментор и беше написал писмо до политик от дясното крило на Консервативната партия, възрастен ерген, в което го молеше да се срещнат. В замяна на службата си при политика, като негов неплатен асистент в Уестминстър и в избирателната колегия през ваканциите, всичко, което трябваше да прави, беше да подхранва егото на стария мъж и да ходи с него на вечеря. Скоро откри, че другият мъж обичаше да разказва за побоя, който получавал в младежките си години в училище. Всъщност училището на Доминик беше забранило физическото наказание много преди Доминик да започне да учи, но за да достави удоволствие на стария мъж, той си измисли куп истории за садистични отговорници по дисциплината и учители с пръчки. Един ден щеше да използва влиянието на ментора си, за да стане парламентарен изследовател. Тогава щеше да се очаква от него да се кандидатира в изборите за място, което той вероятно нямаше да спечели, просто, за да покаже ентусиазъм, преди връзките му да го улеснят да заеме мястото на консерватор, запазено за тези с бъдещ потенциал за кабинета. Тогава щеше да се отърве от стария мъж, да се придвижи сам към центъра на партията и да се съсредоточи върху докарването си пред електората.
Досега планът на живота на Доминик, написан на лист хартия, когато беше седемнадесетгодишен, вървеше като по вода. Той беше отбелязал първите четири квадратчета от диаграмата си. Но докато, от една страна, постигна желанието си тази година да стане президент на Оксфордския съюз, от друга, не беше постигнал амбицията си, която беше отбелязана на листчето хартия с думите: „Да бъда забелязан“.
Проблемът му беше, че в политическия кръг гъмжеше от бивши президенти на съюза. Това, от което имаше нужда, според няколко известни журналисти, беше да се превърне в гледано лице. По-късно, когато влезеше в парламента, издателите на вестници щяха да търсят в старите броеве информация за него и щяха да открият, че той вече беше впечатлил предшествениците им, и тогава щяха да му отделят хвалебствена статия като брилянтен вундеркинд.
За да бъде забелязан от националната медия, той трябваше да направи или да каже нещо спорно. Но политическите му инстинкти го правеха срамежлив и далече от дебатите. Всеки, когото сега обидеше, щеше да му го върне по-късно. Алтернативата беше да намери някоя изключително интересна новина и да я раздуха, без да обижда никоя от замесените групи.
Дебатите за закона и реда изглеждаха перфектната възможност. Той успя да си уреди среща с главния инспектор, така че телевизионните камери щяха да са там с надеждата, че старият глупак ще направи още някой глупав гаф.
Доминик си пое дълбоко въздух.
— Искам да говоря за закона и реда не така абстрактно, както главният инспектор, а като дам пример от този град — започна той. — Искам да говоря за изнасилвана и убиеца познат ни като „звярът от Оксфорд“ — той направи кратка пауза. Знаеше, че медиите щяха да харесат тази изтъркана фраза, която беше измислил предишната вечер. — Изнасилвания§ та са нещо отвратително, но този насилник е невероятно дегенерирал. Той е хомосексуалист и напада млади, здрави мъже, които идват в този град, след като за пръв път са напуснали сигурността на бащиния си дом, за да се отдадат на следването си.
Интересът на Фреди в микробуса изведнъж се засили. Той се наведе напред и увеличи звука.
— Все още ли имаме време? — попита той техника. — Това може да се окаже интересно.