Каквото и да бе очаквала, атмосферата в кабинета на директора беше доста цивилизована. Съпругата му ги въведе в приемната със заучена усмивка. Гарафа с шери и няколко елегантни чаши стояха на масата. Директорът стана, за да се здрависа с тях. Беше висок, елегантен мъж, облечен в костюм.
— Скъпи ми Редж. А ти трябва да си Тереза. Много съжалявам, че досега не сме имали възможността да се срещнем. Ще пиете ли сухо шери? Изглежда, студентите са изпили всичко останало.
— Чудесно — каза Тери, която и бездруго не различаваше едното от другото. Тя взе чаша с лепкава кафява течност и намокри покорно устните си.
— Е — попита директорът, като оправи гънките на панталона си, преди да седне в креслото срещу нея, — какво ще правим с цялата тази история?
Тя счете за благоразумно да не отговаря.
— Това са объркани дни за нашия университет — унесе се в мисли директорът. — Триумф във водата, бедствие на сушата. Какво мислите, госпожо Уилямс?
— Убедена съм, че отборът беше заслужил победата си — отвърна тя любезно.
— А, да. Имах предвид какво мислите относно бедствието на сушата. Повярвайте ми, наистина е бедствие. Току-що научихме, че университетът „Магдалена“ ще получат новото председателско място по криминална литература. Всеки знае, че това е свързано с неразумното и непотвърдено изявление, направено от докторантка на „Сейнт Мери“ срещу един от колегите ѝ.
Той замълча.
— Никой не е по-толерантен от нас. Това е изискване на нашата професия. Но в случая не можем да толерираме проявената нелоялност към нашия университет.
Дойде моментът и тя да заговори.
— Брайън Идън е злоупотребявал с длъжността си в университета години наред. Той е сексуално перверзен…
Директорът я прекъсна с твърдата увереност на адвокат, какъвто някога е бил.
— Не бъдете наивна. Ако е така, тогава и вие сте същата.
Потресена, тя се опита да продължи.
— Той е перверзен тип, който със сигурност е въвлякъл някои от студентите на „Сейнт Мери“ в сексуални игри. Вярвам, че е излъгал полицията относно местонахождението си в нощта на убийството на Хю Скот. Ако тази институция се бори за нещо, то тя се бори за истината. Аз просто казах истината.
Той я изгледа.
— Откъде мислите са парите за вашата заплата, госпожо Уилямс?
— Не знам — отвърна тя, объркана от внезапната смяна на темата.
— Дойдоха от продажбата на една наша собственост. Иронично е, но това е собствеността, в която живеете в момента — той кимна към Редж. — Бях помолен да намеря допълнителни пари, за да субсидираме опита да вземем новото председателско място. Това беше важна инвестиция. Новият председател щеше да плати много повече. Следите ли мисълта ми?
Тя я следеше.
— Искате да кажете, че след като председателското място е присъдено на университета „Магдалена“, няма причина да ме държите тук.
Той кимна утвърдително.
— Няма причина и няма капитали. Причина и следствие. Както стана, вие сте и причината, и следствието. Колко подходящо. Може би ще кажете, че няма нищо общо фактът, че опозорихте един от най-уважаваните членове на университета — той замълча.
Значи това, което Редж не ѝ бе казал, когато я взе на работа, беше, че така или иначе щяха да я уволнят, ако председателското място не бе отсъдено на „Сейнт Мери“. Тази мисъл беше почти толкова непоносима, колкото загубата на работата ѝ.
Нямаше смисъл да спори.
— Може ли да си довърша семестъра? — попита тя. — Вече съм подготвила последните си лекции.
— Хм. Редж, какво мислиш?
— Бих искал Тери да остане, колкото е възможно повече, господин директор.
Толкова беше подкрепата на Редж.
— Като се има предвид, че до края на семестъра останаха само две седмици, мисля, че е разумно. Като приемем, че този път ще се придържате към предмета си. И като приемем, че публично ще оттеглите казаното и ще се извините.
— Да се извиня? Вие май не сте с акъла си.
Той не обърна внимание на презрителната ѝ забележка.
— Във всеки случай, това и без друго няма значение. След като доктор Идън доказа невинността си и всякаква замесеност в убийствата, останалото ще бъде счетено за злонамерени спекулации.
— Как така е доказал невинността си? — попита тя подозрително. — Какво имате предвид?
— Доктор Идън е отишъл в полицията и е направил доброволен ДНК-тест преди няколко дни. Резултатите излязоха днес. Вероятността той да е човекът, когото полицията търси, е по-малка от едно на милиард.
— Той е подправил теста — каза тя. — Той е учен, намерил е някакъв начин — тя млъкна, защото усети, че звучеше като истерична маниачка.