Annotation
След проваления си брак и след една неподходяща любовна връзка, борбената студентка Тери Уилямс се завръща в Оксфорд, за да довърши изоставения си докторат по криминална литература. Но новият ѝ дом, кокетна къща в тихия квартал Осни, е бил сцена на жестоко сексуално убийство. Тери скоро открива, че миналото се връща, за да завладее настоящето с ужасни последствия. Тери е въвлечена в мистерия, по-брутална и по-загадъчна от всички онези, с които се сблъскват детективите от криминалните романи, които тя изучава. А убиецът продължава да броди по улиците на Оксфорд, под прикритието на тъмнината упражнява насилие, което го кара да се чувства всемогъщ, решен на кърваво отмъщение заради престъпление от страст.
Изящна, но вледеняваща, уверена, но дълбоко смущаваща, книгата „Убийство в Оксфорд“ ни представя един нов изключителен талант в областта на криминалната литература.
Тони Стронг
пролог
едно
две
три
четири
пет
шест
седем
осем
девет
десет
единадесет
дванадесет
тринадесет
четиринадесет
петнадесет
шестнадесет
седемнадесет
осемнадесет
деветнадесет
двадесет
двадесет и едно
двадесет и две
двадесет и три
двадесет и четири
двадесет и пет
двадесет и шест
епилог
Благодарности
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Тони Стронг
Убийство в Оксфорд
На Николас
Ранѝ ме зле приятел мой.
Излях гнева си — секна той!
Но подло бях от враг ранен.
Мълчах — гневът растеше в мен!
И ден и нощ аз скритом, тих
със сълзите си го поих.
С усмивки тайни го ласках
и с вричания го съгрях.
И расна той под тоя свод
щастлив и млад — и даде плод!
Врагът видя плода налят —
о, той не бе му непознат.
През късна нощ от мрака скрит
прескочил тайно моя зид.
В зори видях врага си проснат
с ръка към клона — недокоснат!
Уилям Блейк1
пролог
Най-после кучето спира да лае. Изчаквам минута, за да съм сигурен.
Още минута живот за него.
Скрит в сянката на вратата, оглеждам улицата. Няма никой. В мъглата под ситния дъждец, уличните лампи изглеждат пухкави като глухарчета.
Съсредоточен съм и сетивата ми са изострени. Капчиците дъжд нападат главата ми като рояк комари. Прекрасно е. Дори божествено.
Изваждам от джоба си вълнената шапка и очилата за плуване и си ги слагам; най-напред очилата, за да паснат на отворите на шапката. Пресичам улицата. Виждам всичко като през призма. Розови и зелени светлини се гонят по мокрия паваж.
Вратата е отключена и ме лъхва ужасна смрад. По-рано тук се вихреше парти, въпреки че в къщата сега е тихо. Крушката над стълбите е сменена с червена, за да създава атмосфера.
Потъвам в тази атмосфера, щом влизам в затъмненото преддверие. На първото стъпало бутилка вино привлича погледа ми; вдигам я, като си мисля, холандска смелост, но дори при тази светлина и с очилата си виждам няколко угарки да плуват вътре, набъбнали от течността.
Стаята на Хю е точно под стълбището. Единствената спалня на приземния етаж. Влизам. Тук също вони, но по-различно — миризмата от празненството се смесва с миризма на секс. От него или от другите гости? Това сега няма значение. Той лежи гол на леглото по корем, с юрган, увит около краката. Разбира се, пиян е до козирката. Поводът е такъв. Червената светлина от преддверието изпълва стаята, но той не помръдва.
Наистина е удивително красив — с широки рамене, здрави мускули и нито грам излишна плът. Няма да оставя белези върху снежнобялата му кожа. Отело.
Отивам в кухнята да потърся контакт. Като го намирам, изваждам поялника от джоба на палтото си и го включвам. Поставям го напречно върху чаша от бира така, че върхът му да не опира никъде, докато се нагорещи.
Времето минава.
Изведнъж се чува шум. Обръщам се разтревожен. Тревогата е фалшива. Онази смешна котка се промушва през отворения прозорец. Изплаши ме. Не, не ме изплаши. Аз не се страхувам. По-скоро ме ядоса.
Приближава се, мъркайки, и се опитва да се отърка в мен, сякаш моли за храна, ласка или нещо друго. Аз я сграбчвам с дясната си ръка и я обръщам по гръб, като я държа за врата, където ноктите ѝ не могат да ме стигнат, и здраво я стискам. Допирам три пъти поялника до черния ѝ корем. Мирис на козина и зървам изгорялата кожа. Скимтенето или воят ѝ са неописуеми. За миг си помислям: грешка. Вдигна се много шум. Бягай. После тя изчезва натам, откъдето дойде, мяукаща от болка някъде из градината.