Звънна звънецът на входната врата и го смути. Шийла щеше да отвори, но ако беше нещо за него, трябваше да слезе. Ерекцията му спадна, докато се вслушваше в гласовете от долния етаж. Той чу, че Шийла се качваше по стълбите.
— Хари, момичето от съседната къща пита дали знаем нещо за котката, която са намерили.
— Веднага идвам — провикна се той. Ето го. Толкова благоприличен. Усука пижамата настрани, да не се вижда нищо, и натисна бравата на вратата.
Дорлинг Ван Глат беше нещастен. Жена му бе започнала да купува вегетариански яйца от магазина на улица „Ботли роуд“ с шеговитото име „Яйца и яйценататък“ и в резултат яйцата му за закуска бяха оплодени. Тъмно петънце с размерите на попова лъжичка плуваше в лъжицата му, която той обвинително бе насочил към жена си.
— Хайде, скъпи — ядоса се Джулия. — Защо вдигаш толкова шум? Това е напълно естествено.
— Такива не ги обичам — отвърна Дорлинг и остави лъжицата на масата. — Имаме ли конфитюр?
— В шкафа.
Звънецът на външната врата иззвъня. Джулия не реагира, така че се наложи да отиде Дорлинг. Тя спря да яде и се ослуша.
— Не — чу го да казва. — Никога не сме имали котка, макар че жена ми понякога е злобна като котка. Поставете бележка на прозореца на магазина. Обикновено така правим тук, когато загубим нещо. Моля.
— Кой беше? — попита тя, щом той се върна.
— Новата ни съседка споделя къщата си с някаква котка. Казах ѝ, че не знаем нищо. Между другото, вестниците дойдоха.
Дорлинг отвори на страницата с новите книги, докато жена му запрелиства списание „Стил“.
— Брайън е направил още един преглед на цяла страница — отбеляза Дорлинг. — Някаква американска книга за Уърдсуърт. И естествено я оплюва.
— Естествено — измърмори Джулия. За момент се възцари мълчание, нарушавано само от пухтенето на мъжа ѝ.
— Как изглежда? — попита тя.
Той се престори, че не разбира.
— Кой?
— Онова момиче?
— Нормално.
— Шийла каза, че са две. Подозрително нежни една към друга. Тази, която е купила къщата, изглежда, е живяла в Лондон. Защо ли човек би напуснал Лондон? — каза тя замислено, като взе отново списанието. — И да дойде да живее в това бунище. Просто е необяснимо.
Джайлс Хоукър излезе от ваната и енергично се избърса, любувайки се на атлетичното си тяло. После се обърна към момичето, което още лежеше във ваната. Очите ѝ бяха затворени, но той знаеше, че и тя го наблюдава. Зърното ѝ стърчеше над водата. Той го помачка с пръсти и го стисна да я заболи. Тя изписка и отвори очи, а Джайлс се подсмихна.
— Трябва да тръгвам, скъпа. Да си виждала екипа ми?
— В чантата ми е. Изпрах ти го. И без това прах моите неща — добави тя, макар че излъга. Ема беше осемнадесетгодишна, студентка в един от оксфордските колежи за секретарки и лудо влюбена в Джайлс.
— Какво ще правиш сама?
— Ще спя — измърка тя доволно, затваряйки очи.
— Не е полезно да спиш, щом цяла нощ си будувала. По-добре се размърдай — той се прозя. — За мой късмет, днес имам само тренировка.
— Не тренира ли вкъщи?
— Не се наложи. Сексът поддържа формата ми.
— Сексът с кого? — попита тя боязливо.
— С всяка, която ми се изпречи на пътя, скъпа — докато говореше, той си обличаше анцуга. Анцугът беше светлосин с кръстосани гребла, инициалите на университетския отбор по гребане в Оксфорд. — Ще бъде странно да тренираме без Хю.
Как беше разпитът в полицията?
Погледът на Джайлс ѝ даде да разбере, че му досажда с въпросите си, но той отговори любезно.
— Не искам да говорим за това.
— Извини ме — тя сапуниса малките си гърди, като се надяваше да го прелъсти още веднъж.
Той въздъхна.
— Ще взема колата. На теб не ти трябва, щом ще спиш.
— Добре — отвърна тя покорно.
Всъщност малката спортна кола беше нейна, подарък от баща ѝ за осемнадесетия рожден ден.
— Сигурно ще обядваме в „Мечката“.
— Може ли да дойда?
— Не, искам да поговоря с момчетата. Не съм ги виждал последния семестър.
— И мъртвия Хю — каза Ема замислено. — Сега ще получиш ли място в лодката?