— Аз ще отида — предложи тя.
— Благодаря — усмихна се Джъдлър.
— Значи… — Майк започна, но Джъдлър го прекъсна.
— Нека изчакаме Джейн — предложи той. Рисуваше драскулки на хартията пред себе си, докато чакаха. Огненочервено. Пламъци. Когато нарисува пламъци, започна да рисува зад тях звяр, митичен дракон, бълващ пламъци. После нарисува устата му и я оцвети в червено, все едно, че носеше червило. Изглеждаше толкова смешно, че той нарисува и мигли, и чанта, а накрая го задраска, за да го изтрие.
Джейн Хюз влезе с двете кафета.
— Извинете, но можах да донеса само две — каза тя весело. — Ще се върна още веднъж.
Джъдлър въздъхна и се протегна към телефона.
— Ще се обадя на съдебната медицина, докато чакаме. О, имам съобщение — каза той, като чу звука. Той набра цифрите и прослуша съобщението си.
— Имате две съобщения — обяви механичният глас. Първото е… — Джъдлър изслуша дългата тирада на шефа си, по-голямата част от която засягаше статията за Брайън Идън във вестника, която очевидно току-що бе прочел.
Джейн Хюз се върна и седна. И двамата му подчинени седяха и го чакаха да свърши. Джъдлър слушаше бръщолевенето в телефонната слушалка и едновременно говореше:
— Най-важното при последното нападение — започна той, като духаше кафето си да го охлади — не е само червилото или фактът, че имаме човек, който може да разпознае убиеца, ако го хванем. По-същественото е, че има жертва — и той е готов да се появи по телевизията и да обяви, че е бил изнасилен. Така ще убедим още някой да дойде. Чакайте.
В ухото му прозвуча гласът на Тери, която казваше:
— Най-накрая разбрах кой е убиецът. И този път имам доказателство.
— Но това също ще предупреди убиеца — започна Джейн.
Джъдлър вдигна ръка.
— … Бях глупачка — продължаваше Тери. — Ела възможно най-бързо.
Той затвори телефона и се замисли. Полицайка от стаята за спешни обаждания го чакаше на вратата.
— Сър? Мислех, че бихте искали да знаете. Обадиха се от 999. Щях да го запиша, когато забелязах, че това е адрес, който би ви заинтересувал.
Той взе от нея късчето хартия. „Уест Стрийт“, номер 57. Продължителност 12 секунди. Обадила се е жена. Разговорът прекъснал.
Той позвъни на Тери, но линията беше заета.
— Добре, ще отида и ще проверя лично — каза той и прибра листчето в джоба си.
— Искате ли да регистрирам обаждането, сър?
— Не.
Хюз и Джефрис се спогледаха. Манията на шефа към онази асистентка от Осни беше основната тема в стола на управлението.
— Докато ви няма, сър — предложи Джейн кисело, — може да продължим с мляко.
Тери затвори телефона. Нещата, които Дорлинг я беше накарал да каже на Брайън може и да бяха изтъркани, толкова тъпи, като всичко останало, което Дорлинг беше написал в писмата си, но дадоха резултат. Той щеше да дойде след няколко минута. Тя погледна Дорлинг. Беше изпил до половина бутилката със спирта. Не изглеждаше да му е повлияло по някакъв начин, макар че дори малко количество от него ѝ замотаваше главата.
— Кога започна да пишеш порнография? — попита тя.
— По-малко говорѝ, повече действай. Лягай на леглото с разтворени крака. По корем. Точно така — той взе парче от тениската и направи кърпа, с която ѝ запуши устата. — Щом влезе, няма да говориш. Разбра ли? — Тя кимна. И бездруго се съмняваше, че може да издаде звук през кърпата.
Той стоеше и я наблюдаваше. Тя почувства от притихналото му внимание, че за пръв път той беше сексуално заинтригуван от нея, както беше легнала така безпомощна, като снимка в списание с разголени момичета. Нещо в неговия мозък отдавана се бе объркало и го караше да харесва само ситуации, в които се чувстваше властен и доминиращ, а сексуалните му пориви бяха подчинени изцяло на огромната му несигурност.
Той прокара ръка по слабините ѝ, бавна милувка, която смрази кръвта ѝ, после се отдръпна и въздъхна.
— Недей да проявяваш съчувствие към Брайън — каза той. — Брайън е идиот. Винаги ме е нервирал фактът, че считат някой като него за толкова привлекателен, докато обикновените скромни хора са пренебрегвани.
Тя помисли, че той съвсем не е обикновен и скромен, но даже и да не беше със запушена уста, щеше да запази тази мисъл за себе си от страх да не го предизвика. Странно, но тя мислеше за Холмс и Уотсън, а също за Шели и Трелоуни. Толкова често е бил призоваван обаятелният образ на Прометей, който е била тяхна пълна противоположност и ги е привличал с качествата си, които са им липсвали. Само че сега не любов и възхищение свързваха Дорлинг с Брайън Идън, а завист и омраза.