Вратата изскърца и се чуха стъпки, които влязоха в стаята. Но тогава тя чу слабо мяукане и ужасѐна разбра, че котето Халфпинт се беше върнало от следобедния си лов. Това означаваше, че и Гинес беше някъде наоколо.
Дорлинг се изсмя.
— Веднъж котката ме обезпокои — каза той словоохотливо. — Не мърдай, кучко, или ще те разпоря и ще ти завра вътрешностите в гърлото.
Тя чу как целуна котката и после излезе от стаята. Заслуша се. Беше в банята. Чу внезапния пронизителен писък, който животното нададе, а след това пускането на водата.
Изведнъж тя се ужаси и започна да трепери неудържимо от страх и паника. Разбра, че каквото и да се случи, тя нямаше да се измъкне жива оттук. Напика се от страх на леглото. Простена слабо, като се бореше със срама от това, което бе направила. Доповръща ѝ се. Но къде щеше да повърне? Тя се насили да преглътне.
Дорлинг се върна от банята и застана над нея, като бършеше ръце в панталона си. В този миг входната врата се отвори и сърцето ѝ подскочи — Ричард? Само след минута тя чу гласа му, докато се качваше по стълбите. С ъгълчето на окото си видя как Дорлинг извади от джоба си тъмна вълнена кесия. Той я изсипа. От нея изпаднаха нож марка „Стенли“ и чифт очила за плуване.
— Време е да се облека — прошепна той. — Помни, нито звук!
Ричард прибра кутията с мляко в жабката на колата и изчака за момент, преди да запали колата. Осни беше точно зад ъгъла, но той чувстваше колебание, дори нежелание да види отново Тери. От една страна, тя му въздействаше силно, но от друга, нейното абсурдно поведение със сигурност му беше коствало повишението, ако не и цялата кариера. Той си представяше какво ще се случи, щом отиде у тях налудничавите ѝ теории, гневът ѝ, когато той откажеше да ги приеме насериозно, интелектуалната арогантност, която проявяваше към него. Никога през живота си не се беше чувствал така покровителстван, както от Тери.
Но той си представяше и възможността да се сдобрят, да си легнат, да поставят ново начало. Винаги беше чувствал, че теориите ѝ, макар и прибързано събрани и страстно защитавани, произтичаха от дълбокото и пламенно желание да разбере смисъла на нещата. Именно това, а не само външността харесваше той в Тери: отказът ѝ да счита всичко за даденост, способността ѝ, която той чувстваше, че е рядкост за една жена, да пренебрегва общоприетите правила на цивилизовано поведение. Някакво подобно чувство беше една от причините, които го бяха накарали и него да стане полицай.
Извади ключа от таблото и се върна в магазина, за да види дали продават цветя.
Брайън Идън влезе в спалнята на Тери и я видя да лежи гола на леглото. Лицето ѝ беше обърнато на другата страна и Дорлинг беше сложил пред лицето ѝ възглавница, така че да не се вижда запушената ѝ уста. Сякаш бе легнала там и го очакваше. Тя го чу да се приближава. Тогава той усети миризмата на урина и страх, видя парцала в устата ѝ и се поколеба. Дорлинг затръшна вратата зад гърба му. Тя чу как Брайън щеше да извика, но викът замря в гърлото му.
Тогава тя обърна глава и изплю отвратителния парцал, като предположи, че вниманието на Дорлинг няма да е фокусирано върху нея, а дори и да беше, по-добре да умреше, отколкото да се задуши в собствената си бълвоч.
Дорлинг беше сложил шапката на главата си над очилата за плуване и зелените му очи проблясваха, като на някакво странно насекомо — мравка или оса. В ръката си държеше ножа.
— Здравей, скъпи — каза той разговорливо.
— Боже господи! — Брайън направи крачка назад към леглото. Но не беше преценил разстоянието, удари се и падна до Тери.
— Да, така е добре — съгласи се Дорлинг спокойно. — Лежиш в напиканото от нея легло, Брайън. Кобилата се изпика в леглото. Не е ли сладко? — Той се наведе над тях, като държеше здраво ножа в ръка, и прошепна: — Нали и ти ще се напикаеш? Защото, ако не го направиш, ще те изкормя, докато и твоята урина не изтече на леглото.
— Дорлинг, ти си — преглътна Брайън, — ти си разстроен. Остави ножа да поговорим.
Дорлинг се изсмя.
— Разстроен ли? Разстроен значи? — той се протегна и небрежно допря острието на ножа до бузата на Брайън. — Грешен отговор, Брайън.
Тери видя как ножът раздра бузата на Брайън. Кръвта шурна от раната.
— Освен това защо да говорим, след като съм ти донесъл подарък? — той посочи с ножа голата Тери. — Всеки мъж би искал да я изчука. И ти също, нали, Брайън? И помни, без повече грешни отговори.
Брайън не каза нищо.
— Свали си дрехите — гласът на Дорлинг сега беше твърд, лишен от всякаква интонация.
Брайън направи това, което му каза. Когато се забави за малко, ножът отново се вряза в голата плът.