— Да, около две хиляди. Разбира се, ще ти ги върна.
— С парите от мениджмънта — усмихна се самодоволно баща му. — И какво смяташ пак да управляваш?
Изведнъж Едуард усети безсилието и яда си готови да изригнат. Изкушението беше непреодолимо. Искаше му се да вика, да крещи и да счупи нещо. Той отпи от кафето и не каза нищо.
— Нещо, свързано с изкуството. Може би балет — баща му изимитира маниерите на гей, които бяха гротескова пародия.
— Моля те, Едуард, почети ни малко поезия.
Едуард не знаеше какво да отговори.
— Всъщност гейовете не се държат така — каза най-накрая, като посочи превзетата поза на баща си.
— Не се ли държат така? Съгласен съм, че знаеш по-добре. Не познавам много хомосексуалисти — той натърти думата „хомосексуалисти“.
— За бога, не съм гей, защото искам да уча английска литература. Ти си луд — Едуард осъзна, че щеше да заплаче и срамът, че го осъзна, ускори сълзите му. Баща му го наричаше „проливане на сълзи“. — И все пак следващата седмица ще започна. Щом не искаш да ми помогнеш, ще се справя сам.
— Добре — каза баща му и взе вестника. — Виждам, че вече се държиш артистично.
На петстотин мили оттам, в Нортъмбърланд, Андрю Харис лежеше в леглото и обсъждаше с жена си поведението на дъщеря им Емили. Тригодишният им син Бен беше между тях и се чудеше кого да ритне по-силно.
— Не разбирам защо не иска да се върне в Оксфорд? — попита той.
— Тъгува за дома — отвърна Маги. — Сигурно се чувства самотна толкова далеч.
— Нали има приятели? — възрази той. — През цялата ваканция се оплакваше колко е скучно вкъщи. — Той не можеше да си обясни тази промяна у дъщеря си. Тя беше отличничка на випуска в местната гимназия. Беше спечелила стипендия в Оксфорд и след първата година, като си дойде вкъщи, говореше самоуверено за живота в университета. А през последната ваканция беше унила и враждебна. Изведнъж му просветна.
— Да не е заради някое момче? — Маги въздъхна в знак на съгласие.
— Разкажи ми, тя е и моя дъщеря. Каква е историята?
— Никога не е споделяла, че има гадже.
— Мисля, че не ѝ е бил гадже — каза предпазливо тя. Бен удари баща си по главата с една подводница, една от неговите играчки, която се беше озовала на леглото. Маги му даде будилника да му отвлече вниманието. — Било е нещо друго.
— Какво имаш предвид?
— Тя е била увлечена по него, но не и той по нея.
— Нали винаги има следващ семестър?
— Не и тук.
— Защо?
— Спомняш ли си за убитото момче? — Андрю кимна. — Става въпрос за него.
Андрю се вторачи в тавана.
— Господи, не се учудвам, че се чувства така.
Джайлс паркира колата на моста Донингтън и се затича покрай брега към навеса с лодките. Останалите работеха усилено на ергонометрите или правеха лицеви опори под зоркото око на треньора Роди.
— Съжалявам, че закъснях — каза Джайлс.
— Наистина закъсня, но едва ли съжаляваш — Роди извади цигара и го изгледа проницателно. — Трябва да наваксаш. Петдесет коремни преси са достатъчни да изхвърлиш алкохола. И си лягай по-рано вечер, когато имаш тренировка.
Джайлс измърмори нещо, вмъкна крака под пейката и започна да прави коремни преси. Роди излезе прав, след малко вече се потеше като прасе.
Роди беше преподавател по съвременна история. Всъщност единствената му страст беше гребането. Преди четиридесет години беше гребал за „Дарк Блус“ в състезанията между университетите Оксфорд и Кембридж, за които и досега се говореше. Беше треньор на „Сейнт Мери Ейт“ повече от петнадесет години. През това време само „Ориел“ имаше повече победи от тях. Въпреки всичко се носеха слухове, че, докато бил треньор, кракът му не е стъпвал на лодка. Той не приличаше на другите треньори — пушеше, пиеше, псуваше и не се лишаваше от нищо. Някога тичаше по брега успоредно с лодката и наставляваше гребците. После загуби форма и започна да ги инструктира по мегафона, защото нямаше сили да крещи, а наедрялото му тяло едва-едва се люшкаше на велосипеда. Когато и това му беше трудно, един ден се появи на реката с радиопредавател и мотопед „Сузуки“, с който фучеше нагоре-надолу по калната пътека, с явно пренебрежение към местните норми на поведение. Собствениците на кучета трябваше да отскачат от пътя, когато Роди, загледан във водата, ги връхлиташе, докато с едната ръка управляваше мотопеда, а в другата държеше радиопредавателя. Оплакванията им обаче не биваха вземани под внимание. Полицията смяташе, че си има достатъчно проблеми за решаване и изобщо не ѝ беше до фанатици като Роди.
— Как си? — попита Роди, когато Джайлс се изправи. — Той издуха дима от цигарата си в лицето му. — Надявам се, че си добре?