— Добре съм — излъга Джайлс.
— Качвай се на ергонометъра.
В университета имаше само един точен ергонометър, но Роди притежаваше половин дузина, направени от Джон. Джон даваше лодките под наем. В единия му край беше монтирана плъзгащата се седалка за гребане, а също кръгло кормило за тренировки и ръчка. Щом се дръпнеше ръчката, кормилото се завърташе. Нобеловият лауреат и професор по физика беше проектирал измервателните уреди, показващи темпото на замахване при гребане. Роди обичаше да казва, че това е най-полезното нещо, което е сътворил през живота си.
Джайлс изсумтя и се прехвърли на уреда за изтезания на Роди, който се наведе над него.
— Да ти кажа честно, Джайлс, нуждая се от гребци, а не от пътници. Като гледам как третираш тялото си, постиженията ти никак не ме учудват. Трябва да помисля как ще повлияеш на другите в лодката. Дали няма да се шляят като теб и да си правят, каквото искат.
— Бъди честен, Роди — каза задъхано момчето. — Греба от четиринадесетгодишен.
— Хм. Познаваш ли Едуард Пиърс?
— Никога не съм го чувал. Къде е учил?
— Едва ли ще се сетиш. Отвъд езерото. Ходел на училище с лодка, за да не пътува три часа с автобус. Баща му го е научил да гребе. Той самият се е състезавал за Уорчестър. Бил е гребец в техния отбор.
— Будалкаш ме, Роди.
По-възрастният мъж кимна и запали още една цигара от предишната.
— Естествено. Въпросът е как ще реагираш? Ще станеш ли по-сериозен? — Той му хвърли бърз поглед през цигарения дим. — Да вземем твоята компания.
— Какво за нея?
— Ако смяташ да спортуваш сериозно — той потупа ергонометъра, — трябва по-рядко да се срещаш с приятелчетата си от висшето общество.
— Ти не се притесняваше, че и Хю дружеше с тях.
— Хю е мъртъв. И не умря спокойно, нали?
— Защо ми го казваш, Роди?
Роди въздъхна.
— Хората с добра памет в университета смятат, че за известно време някои личности ще останат в сянка. Така че, ако искаш да се качиш в лодката, трябва да го направиш. Зависи от теб!
Щом Роди отиде да мъчи някой друг, Ейдриън Милс се качи на съседния ергонометър.
— Как си, Джайлс? Как прекара ваканцията? Роди май нещо те поучаваше.
— Здрасти, Ейд. Както винаги. Кой е тоя дръвник, Едуард? Роди е решил да му даде мястото на Хю.
— Значи си чул историята за езерото? Три километра напред и три назад — Ейдриън взе две гири и започна да ги вдига. — Преди малко говори и с мен. Сигурен съм, че са го накарали да упражни насилие над приятелите на Хю. Страхуват се да не се разчуе.
— Защо? Има толкова други клубове, за които да се тревожат.
— Да, но Хю е членувал само в един. Всичко е свързано със смъртта му — той замълча. — Ти нали беше на следствието?
— Да — каза Джайлс. — Беше под очакванията ми.
— Хитро нагласено. Помисли. Казаха ли ти какво да говориш?
— Обади се преподавателят ми — призна Джайлс, — но не ми каза нищо. Разбирал как се чувствам от клюките. Трябвало да защитавам истината.
— Какви клюки?
— Не знаеш ли? Хю ми е разказвал някои неща…, но нищо, свързано със смъртта му. И нищо, което да обезпокои Роди.
— Това е доста любопитно — измърмори Ейдриън.
Роди свирна със свирката и двамата изтичаха към следващия уред да продължат тренировката.
четири
Тери хвърли празната бутилка от шампанско. За момент беше тихо, а след това проехтя експлозията от счупеното стъкло в металния контейнер. Тя винаги е обичала купчините с бутилки. Беше пресметнала, че само два типа хора ги използваха: тези, които бяха стиснати и изхвърляха бутилките от каберне Совиньон, като ги стискаха до последно, и такива като нея, които изпитваха удоволствие от трясъка и от тъпия звук на метал.
Засега се отказа да търси чия е котката. Мо се отегчаваше и трябваше да използват микробуса до края на деня, докато беше техен. Трябваше ѝ бяла боя, така че съчетаха пътуването си с отиване до един от магазините „Направѝ си сам“, а после до паркинга, където бе видяла контейнерите за бутилки. Кашоните с празни бутилки, разхвърляни под навеса, бяха влажни и щяха да се разпаднат, докато ги носеше към колата. Вече няколко минути тя хвърляше бутилките в контейнера една по една. Накрая загуби търпение и започна да се цѐли в отвора му от разстояние. Младият мъж, който внимателно разпределяше бутилките от чантата си на кафяви, зелени и прозрачни, я изгледа с възмущение.
— Бяла, с бледолилав оттенък — каза Мо развеселено, като излезе от супермаркета с количка боя. — Това е боята за една лесбийка, която иска да доминира като теб.