— Много се извинявам — каза тя притеснено.
— Няма нищо — отвърна Тери, без да мисли. — Щом си чук, какво мога да направя за теб?
— Извинете, всъщност нищо. Тръгвам си.
Едно от нещата, които предизвикваха лошата страна на Тери, бяха жените, които се колебаеха.
— Е, все нещо искаш — каза ѝ строго. Знаеше, че ще се чувства виновна след това, но някои жени наистина си просеха да се държиш лошо с тях. Като подплашена газела, която се приближава до храната си, момичето направи няколко крачки напред. Тя държеше неловко букет цветя, сини перуники и яркожълти нарциси. „Боже мой — помисли си Тери, — тази глупачка е дошла да ме посрещне с букет цветя.“ Тя изчака, като разбърка гипса с мистрията да не се втвърди. Момичето стоеше и мълчеше.
— Този букет за мен ли е? — подкани я. Може би така се чувстваше кралицата, когато петгодишно дете ѝ поднася цветя.
Но за нейна изненада, момичето пророни:
— Не. Не съвсем. Те са за… — тя отново млъкна.
— Те са за?
Момичето изрече бързо:
— Те са за Хю. Аз само… Аз си помислих, че е добре да ви поискам позволение. Щях да ги поставя на тротоара пред къщата, където беше неговата стая, когато се сетих, че някой вече се е нанесъл, и ми се стори невъзпитано да не ви попитам.
— След като си тук — каза Тери ядосано, — защо не му сложиш и надгробна плоча? Хубав камък с череп и кости, на който да пише: Тук умря еди-кой си — тя въздъхна. — За бога, това е къща. Не е нито мавзолей, нито гробище, нито параклис и със сигурност не е проклет туристически център. Това е моята къща. Мястото, където живея.
Последва гробна тишина и на Тери ѝ се прищя да не беше изрекла това, а очите на момичето се напълниха със сълзи.
— О, боже! Съжалявам — промълви Тери и остави мистрията. Не знам защо наговорих всичко това. Малко съм махмурлия, а и не обичам да ме прекъсват, когато работя.
— Вината е моя — изхлипа момичето. — Нямах право да те притеснявам. Мислех си за него през цялата ваканция и просто исках да направя нещо.
— Приятел ли ти беше? — попита я внимателно Тери, за да поправи казаното преди малко, а и защото от опит знаеше, че не можеше едновременно да се плаче и говори.
— Бяхме любовници — заяви театрално момичето. Свали очилата и избърса очите си с ръкав.
— Виж, защо не сложиш чайника и не приготвиш един чай? Естествено, че можеш да оставиш цветята отвън. Сигурна съм, че той щеше да е трогнат.
— Не, нямаше — призна момичето, — щеше да го сметне за глупаво. Те са повече за мен, отколкото за него. — Тя се огледа наоколо за нещо, с което да си издуха носа, и Тери ѝ предложи ролката тоалетна хартия.
— Как се казваш?
— Емили Харис.
Името ѝ се стори познато.
— Студентка първи курс английска филология?
Момичето се изненада.
— Откъде знаеш?
— Видях името ти в списъка на Редж. Аз съм Тери Уилямс, една от неговите бивши студентки. Сигурно ще ти преподавам по-нататък.
— О, господи. Какво неудобно положение.
— На мен ми е по-неудобно — каза ѝ твърдо Тери. — Аз съм тази, която се държа грубо. Какво ще кажеш за чая? Можеш да ми говориш, докато шпакловам.
— Това, което ме смущава — продължи Тери, когато Емили се върна с две чаши върху подноса и бутилка мляко и захарница, защото момичето не беше сигурно как го пие Тери — е, че от начина, по който Хю е убит, останах с впечатлението, че е бил хомосексуален.
Тя внимателно я наблюдаваше, за да види няма ли отново да се разплаче, но сега момичето изглеждаше спокойно.
Тя поклати енергично глава.
— О, не. Не и Хю. Все пак щях да го знам.
— Е, не е задължително. Някои го правят и с жени — каза Тери, без да е сигурна в наивността на Емили.
— Знам, но Хю не беше от тях. Той беше завършил частно училище, тъй че обратните не му правеха впечатление. Но със сигурност не беше от тях. Не харесваше „мъжки момичета“ или нещо от рода. Имам предвид, погледни — той беше цицоман. Винаги го твърдеше.
Това беше вярно. Емили бе закръглена, с голям бюст.
Тя се изчерви и добави:
— Всъщност не бях такава, когато се запознахме. Но цялата ваканция се тъпчех, защото бях много нещастна.
Така значи. Край с теорията по Марлоу. Както беше казал криминалният инспектор — запален хетеросексуален тип. Това можеше и да означава, че е влизал в безразборни сексуални контакти със случайни партньори.
— Каза ли на полицията, че си била гаджето на Хю? — попита Тери.
Емили се изчерви.
— Не можех. Не му бях точно гадже. Поне не официално.
Ах, тези сложни младежки връзки!
— Колко неофициална, ако нямаш нищо против?
— Всъщност, Хюи беше зает с неговото гребане и работата си — обясни Емили. — Макар и да излизахме понякога, не бих казала, че не можехме един без друг.