Тери поседя известно време със слушалка на ухото, заслушана в далечните щракания и факс-сигнали, в тихото призрачно ехо от разговорите на други хора. После тя също затвори телефона и си легна.
четиринадесет
На следващата сутрин Тери отиде в местния магазин и направи копия на писмата под зоркия поглед на собственичката — госпожа Евънс. Постави изрезките обратно на копирната машина, което означаваше, че трябва да останат така. Макар че госпожа Евънс се опитваше да разбере какво прави, Тери успя да я разсее, като ѝ поръча сложна комбинация от стоки, от които в действителност нямаше нужда. Вероятно репутацията ѝ на необуздана лесбийка беше обиколила целия Осни като опустошителен огън. Последното нещо, което ѝ трябваше сега, беше да ѝ лепнат и допълнение към етикета — необуздана лесбийка с вкус към порнографията.
— Можете да свалите съобщението от стъклото — каза Тери, като посочи бележката на прозореца за котката.
— Намерихте ли собственика?
Тери кимна. Беше почти истина, а и сега не беше моментът да се впуска в детайли. Госпожа Евънс скръсти ръце и каза сериозно:
— Толкова много обичах моята стара писана, но откакто с Дон започнахме да опитваме за дете, ми е позволено само да я галя.
— Защо? — попита любопитно Тери.
— Защото, как се нарича? Токсичен еди-какво си. Може да пометнеш.
Тери се сети за какво става въпрос.
— Токсоплазмоза?
— Точно така. Особено е опасно за хора с моята кръвна група. Докторът каза, че много хора не го осъзнават.
— Мамка му — Тери се сети за нещо.
— Извинявай. Да не би да си…?
— Не, не съм. Но познавам една жена, която е и искаше едно от котенцата. По-добре да проверя. Май е по-добре за всеки случай да оставиш бележката за още една седмица.
— Тогава трябва да ми платиш още една лира.
Щом се прибра, Тери се обади на жената, която искаше котето. Това е вярно — тя никога не бе имала котка преди и никога не беше чувала за токсоплазмоза.
— Мисля, че зависи от кръвната група — поясни Тери.
— Моята е А отрицателна. Мислите ли, че това би могло да е проблем.
— Не съм сигурна. Но предполагам, че е по-добре да попитате вашата акушерка. И ако има някакъв проблем, мога да ви запазя котето, докато родите.
— Може ли Поли да идва да го вижда?
— Разбира се.
Малкото момиче беше идвало няколко пъти с приятели да им покаже котето. Не правеха бели, но Тери не бе свикнала да има деца около себе си и щом си тръгнеха, изпитваше облекчение. Затова се чувстваше малко виновна и се замисли дали не се превръща в свадлива стара мома.
На двете оцелели котета им бяха поникнали остри зъби и след като унищожиха кашона, в който живееха, вече се осмеляваха да се отдалечават и от леговището си. Бяха съсипали куп неща: памучните конци от кутията ѝ за шиене, точилката, чифт обувки. Тя сложи стара кутия от папки, за да им служи за отпадъците, но котенцата сдъвкаха и нея. Тери постепенно се примири с мисълта, че временното отглеждане на котетата се беше превърнало в постоянно. Те станаха неразделна част от къщата.
Знаеше, че нежеланието ѝ да ги задържи беше по-скоро на психологическа основа. От пет години насам беше без корени, местеше се от къща в къща, както преместваше банковите си сметки и променяше живота си, когато се наложеше. Опита и брака. Когато той не потръгна, тя изпробва и съвсем различна връзка, връзката на жена с жена. Измъкна се от връзката си с Мо по начин, който би могъл да се нарече безсърдечен. Направи това, което трябваше, но не беше действала предпазливо, така че да не се разчуе наоколо. Усмихна се огорчено.
Отиде и извади голямата котка от кутията, сложи я в скута си и започна замислено да я гали.
— Писи Галор — каза ѝ тя. — Ще ти дам ново име. Отсега нататък ще се казваш Гинес. Защото имаш бели уши и приличаш точно на Гинес. А ти — посочи тя второто коте — ще бъдеш Халфпинт.
Както беше казал любимият ѝ поет, даването на имена на котки беше нещо сериозно.
Телефонът звънна. Беше Алисън.
— Говорих с Ан Байрес — каза тя. — Ще се радва да види писмата.
— Нали и ти ще дойдеш?
— Разбира се, ако настояваш. Ще мина да те взема с колата.
— Ще трябва ли да ги даваме? — попита Алисън, когато Тери ѝ подаде листите.
— Това са копия. Задържах оригиналите на сигурно място, ако разлеем кафе върху тези. Сигурно в писмата няма да има нищо физическо, като отпечатъци от пръсти например. Върху тях се изсипаха много боклуци от ремонта, преди да разбера, че може да са важни.
Алисън я закара в северната част на Оксфорд. Тя спря пред хубава къща стил „Едуард“, която се намираше до игрището на едно начално училище. Високо и поразително красиво момиче, около петнадесетгодишно, им отвори вратата.