— Но ние си фантазираме онова, което подсъзнателно искаме — предположи Тери.
— Не винаги. Ако ми позволите, ще кажа, че това е предположение на лаик. Голяма част от фантазията е свързана с позволението. Фантазиите често са свързани с нарушаването на някакво табу и ние трябва да си разрешим да го направим. Вземи например жената, която си фантазирала, че е изнасилена. Това не значи, че тя иска да бъде изнасилена. В реалния живот тя ще се травматизира от такова преживяване. Това би могло да означава, че тя иска секс, но не иска да си го признае. Създава си насилник, който я кара да прави секс и конфликтът е разрешен. Това че във всичките тези писма се говори за насилие…
— Чакайте малко — прекъсна я Тери. — Не мога да разбера. Какво насилие? В тях не се говори за насилие.
— Не, но погледнете как събитията се нареждат така, че вкарват автора в сексуална сцена. След като я хващат с превишена скорост, тя трябва да избегне глобата. После на рецепцията я объркват, че е съпруга на другия мъж. След това Хю е заклещен под кревата. Всичко това са стратегии за позволение — не го исках, но нямах избор.
— Разбирам. Продължете.
— Исках да кажа, че ако вземем предвид статистиката, тези фантазии вероятно са написани от жена. Мъжете по принцип нямат проблем да споделят желанията си.
Тери прие изводите.
— Да разбирам ли, че Карла — жената — ги е написала?
Ан Байрес се усмихна.
— Не, само твърдя, че е статистически възможно. Освен това, както вече казах, може да са написани и от нетипичен мъж — мъж, който е изключително затруднен да признае желанията си.
— Тери имаше интересна идея относно писмата — каза Алисън, като кимна на приятелката си.
— Така ли? И каква е тя?
Тери подреди мислите си и обясни накратко своята теория, че Хю Скот е бил скрит хомосексуалист.
— Хм. Това е остроумно, но не ми изглежда вероятно. Все пак тълкуването на текст е твоя специалност, а не моя.
— Поделянето на една жена от двама мъже, според мен, е знак за латентна хомосексуалност — поясни Тери.
Професорката поклати нетърпеливо глава.
— Боя се, че това е още един начин на лаика да види нещата така. Думата „латентен“ не говори нищо на психолога. Ние го разбираме по-скоро като някакво състезание. В нашия свят мъжете се състезават с бащите си за любовта на техните майки, съревновават се с най-добрите си приятели за най-желаните жени. Да разделиш жена с друг мъж е все едно, че се отказваш от състезанието. По същия начин футболът обединява състезателни стимули, което би могло иначе да бъде опасно. Да споделиш твоята жена е начин да позволиш на по-силен мъжкар да я вземе временно без някаква вреда. И ако това е фантазия, ти можеш да си вземеш от тортата и да я изядеш. — Тя разбърка купчината с писма. Вземи сцената на четиримата в хотела. Тя е описана като съревнование, в което първичните мъже накрая побеждават. Както и да е, макар че той е победил, има един трогателен момент, когато всеки целува собствения си партньор, докато прави любов с чуждия. — За Тери беше странно, че обсъждат порно текст, а не роман от деветнадесети век.
— Между другото, това писмо е абсолютно класическо от този тип — продължи професор Байрес, като го потупваше с фините си пръсти. — Преди всичко погледнете колко много позволителни елементи има. Убеждаването колко хубав е бил интимният им живот. Предположението, че сексът с друга двойка не само няма да застраши брака им, но дори ще го освежи. Освен това инициатори са другата двойка, които са описани като авантюристи. И така отговорността пада върху тази двойка, а не върху автора.
После идва и проблемът с объркването на идентичността, който вече споменах. Например грешката на човека от рецепцията относно връзките между партньорите. Предполага се, че щом управлява хотела, мини-обществото, в което те се намират, той символизира цялото общество, той им дава позволението си. Но забележете как разказвачът описва ситуацията, независимо че в началото на писмото си е фантазирал точно за нея. Всъщност той е последният от четиримата, който приема идеята за секс с чужди партньори. Видите ли, тя е добро момиче, а добрите момичета не вършат такива неща. Но след като веднъж са ѝ дали разрешение, погледнете как ударението се измества от нея и пада върху мъжа ѝ. „Брайън щеше да спре… но Мери го държеше здраво…! Започнах да си играя с него, като с гигантско червило — това винаги кара Брайън да полудее от удоволствие… Когато погледнах, видях, че мъжът ми…“ и т.н., и т.н. Състезанието е започнало, но виж какво става с мотива за позволението. Доброто момиче, което се е дърпало, сега поема цялата инициатива. „Тази игра се играе от двама… Бихме другите с няколко секунди… Мери и аз направихме стриптийз на мъжа ѝ… Върнахме се обратно в леглото…“ И какво прави сега Брайън? Той се мотае наоколо да приготвя питиета, като нервен домакин. Дори когато всички започват да правят секс, Брайън е отдолу, пасивен, докато Мери е отгоре му.