Выбрать главу

— Какво заключение правиш от всичко това? — попита Тери.

— Писмото би могло да е написано както от мъж, така и от жена. Но след прочита на втората част е по-логично авторът да е мъж. Първо той иска да се убеди, че жена му наистина ще участва в сценария, който той описва. После трябва да се убеди, че състезанието е по нейна инициатива, а не по негова, защото нарушаването на табута е твърде опасно за него. Тя е тази, която му позволява.

— Когато казваш „жена му“ — каза бавно Тери, — значи искаш да кажеш, че Брайън е написал това писмо? Мислех си, че е Хю, едно друго момче.

Ан изглеждаше замислена.

— Трудно е да се каже. Аз мисля, че вероятно е написано от „Брайън“. Макар че това може да не е истинският Брайън, а някой, който просто се идентифицира с него за целта на фантазията.

— И състезанието, както го наричате, завършва наравно — каза Тери. — Това означава ли, че бихте го определили като неразрешена фантазия?

— Обявено е, че завършва наравно. Как беше изречението? „Честен равен резултат“, точно така, но както казах във всеки друг смисъл героят на Брайън е победител. В последната сцена ние виждаме сбръчканата мъжественост на другия мъж. Що се отнася до подсъзнанието на Брайън, той излиза най-добрият. Приготвя се да си тръгне с жена си и всичко е под контрол. В края на писмото е зает да договаря бъдещи срещи.

Тери помисли за миг.

— Объркана съм — призна тя. — Намерих тези писма в стая, която е принадлежала на един студент. Мисля, че той е имал връзка с жената, която му е била съседка. Тя се казва Карла и наистина има съпруг на име Брайън, затова предположих, че той е написал тези писма, като начин да се похвали със своето завоевание. Възможно ли е това?

— Възможно е. Той може да е чувствал страхопочитание към съпруга ѝ и се е нуждаел да напише фантазия за жената, която са си поделили доброволно. Но трябва да призная, че едва ли е така.

Тери се облегна напред.

— След като предполагате, че писмата са написани от един и същи човек, и той е мъж, какво заключение можете да направите за него?

Ан погледна към прозореца и потъна в дълбок размисъл. Звукът на телевизора от втория етаж заглъхна и вратата се затвори.

— Той има сериозна връзка — каза тя най-накрая. — Оттук и логичната тема за подялбата на партньора. Но по същата причина това не е връзка, която го удовлетворява сексуално. Той открито е от мъжки пол и е несигурен в своята мъжественост. Вероятно е женкар или поне флиртува непрекъснато. Има силна нужда от внимание. Той се съревновава безмилостно. Вероятно е манипулатор и играе остроумни игри. Той е особняк, който има необходимостта и вероятно способността да кара другите да вършат онова, което иска. Със силна склонност към ексхибиционизъм. Това е ясно от факта, че е публикувал писмата, но се подразбира и от начина, по който той си фантазира за обществени места и групови ситуации. Идеализира жените — оттук и силното чувство, че се нуждае от разрешението на партньора, за да се отдаде на фантазиите си. Сигурно е доста привлекателен и се харесва на жените, но още се държи по детски, когато се намира около тях, с цел да привлече вниманието им. И дълбоко в себе си е сексуално много притеснен. Това притеснение е добре прикрито с ентусиазма и идеализма му.

— Възможно ли е да е бисексуален? Възможно ли е оттам да идва неговото безпокойство?

— Не съм сигурна. Трябва да помисля.

— Ами ако не е мъж, а жена? Ако писмата са написани от Карла?

Ан поклати глава.

— Не. Не мисля. Освен, ако нещо ми се изплъзва. „Брайън е — каза си Тери. — Не е Хю, нито Карла, а е Брайън. Брайън е написал писмата и Хю ги е намерил.“ — Тя се зачуди дали ще намери ямбични пентаметри, ако прочете отново писмата.

Една мисъл внезапно я прониза.

— Може ли да видя писмото с четиримата за момент? — попита тя. Ан ѝ подаде фотокопието и Тери го прегледа набързо.

— Разбира се — изрече задъхано.

— Какво?

— Когато го прочетох за пръв път, имаше нещо, което ме притесняваше, но не можех да разбера какво. Сега разбрах. „Той вкара огромния си пенис в моята недокосната вагина“. Това е стих от Кийтс, е, не точно с огромния пенис, естествено. Но това е първият ред от „Ода за гръцката урна“ — „Ти, млада, недокосната невясто на покоя.“

— Съжалявам, но не те разбирам — каза професор Байрес.