Выбрать главу

Той почти връхлетя върху него и ахна от изненада.

Мъжът, който стоеше пред него и препречваше пътя му, беше облечен в тъмни дрехи. Три неща се видяха на светлината: двете стъкла на чифт очила за плуване, надничащи през черната шапка и сребърното сияние на нож марка „Стенли“ в ръката му.

— Накъде си тръгнала, кучко? — попита мъжът разговорливо.

Клив помисли, че го вземат за обратен, и изпита странно чувство на облекчение.

— Отивам вкъщи — отговори му той.

Мъжът се изсмя.

— Не, не отиваш вкъщи. Ти си навън, за да си го търсиш, нали? — Той направи пауза и вдигна ножа. — Ти, шибана малка курво.

Клив се обърна и побягна. Той беше млад и трениран, тялото му бе пълно с адреналин. Но докато тичаше, чу как другият зад него още бръщолевеше мръсотии. Тогава една ръка го сграбчи за врата и той падна на земята, размахвайки юмруци.

Ричард Джъдлър четеше бавно писмата, като понякога спираше, за да се върне към нещо на предишната страница.

— Разстрои ли се, когато ги откри? — попита той.

— Чела съм Дьо Сад в оригинал. Това въобще не може да се сравни с него — въздъхна Тери, като видя изненадания му поглед. — Това, че съм жена, не значи, че си нямам понятие и от порнография, инспекторе.

Той се замисли за миг.

— Но дори това да не е порнография с насилие, не се ли шири мнението, че порнографията подбужда насилие към жените? Порнографията всъщност е насилие, защото засилва сексуалното презрение. Спомням си, че четох нещо на Андреа Дворкин по този въпрос.

Нейната изненада явно пролича, защото той добави меко:

— Това, че съм полицай, не значи, че си нямам и понятие от феминистко мислене, докторе.

— Така е — призна тя. — Макар че още не съм доктор, докато не завърша дисертацията си. Както и да е, не съм сигурна в тази теория. Познавам лесбийки, които четат „Плейбой“. А някои критици смятат, че Дьо Сад е бил най-радикалният философ за времето си.

— Тук няма много философия — той посочи купчината листи. — Къде е цитатът от Кийтс, за който ми говореше?

Тя му го показа.

Той погледна подозрително.

— Не е кой знае какво, та да продължаваме.

— Тук също е пълно с ямбични пентаметри. Слушай. — Тя взе първото писмо и прочете няколко реда напевно, подчертавайки ударенията.

Червеният цвят на колата блестеше на слънцето,

косата ми се вееше на вятъра.

— Ами какво ще кажеш за това:

Брайън скоро ми призна,

че обича да наблюдава,

докато някой друг ме обладава.

— Това са само два примера, но има още много.

— Чел съм по-добра порнография в „Новини от света“ — коментира той.

— И аз съм чела по-добра поезия в студентските издания. Работата е, че тези са писани от някой, който е разстроен, който непрестанно се изразява с бели стихове, който също е написал това писмо до теб след смъртта на Хю, и който, по мнението на един от най-видните оксфордски психолози, вероятно е Брайън Идън.

— Може и да е така. Но знам със сигурност, че той не е убил Хю Скот.

— Твоето прословуто алиби.

— Отчасти — каза той, без да поясни. — Между другото, ти вече също си известна. — Той отвори един брой на „Оксфорд Кроникъл“, който носеше със себе си, и ѝ показа статията. Заглавието гласеше: „Богати студенти разрушиха хотел“. Статията беше илюстрирана с няколко снимки, една от които показваше как Тери е отстъпила назад, докато Джайлс повръщаше пред нея. Отдолу имаше малък надпис: „За една двойка всичко дойде малко в повече.“

— Ох, глупости — каза Тери. — Аз само исках да се махна от пътя — тя хвърли вестника в коша.

Легнаха си, но на Ричард не му се правеше любов. Тери се зачуди дали това беше от прочита на писмата, или бе просто умора. Тъкмо заспиваше, когато осъзна, че именно тази, а не някоя от предишните им връзки беше емоционалната повратна точка, актът на обвързване. Когато се чувстваш комфортно с някой друг, без да правите любов, вие се превръщате в любовници. Тя тревожно размишляваше над това, докато заспа.

Беше шест часът, когато пейджърът му иззвъня.

шестнадесет

— Бил е намерен на това игрище, на около четиристотин и петдесет метра от дома си — обясняваше Джъдлър, като почукваше по стенната карта със счупена билярдна щека, която ползваше за показалка и с която удряше по бюрата на подчинените си. — Множество прободни рани с остър нож. Аутопсията няма да свърши преди късния следобед, но изглеждат като от бръснач или нож марка „Стенли“.

— Кой го е открил, сър? — попита един от полицаите.

— Млекарят — отвърна Джъдлър. — Беше топла нощ и е имало следсмъртна хипостаза, но дрехите му са разкъсани. По лицето знак от червило в същия цвят като използваното при Хю Скот. Ще изчакаме аутопсията да разберем дали е изнасилен или не. Бях ли ясен дотук?