Полицаите кимаха с премрежени погледи.
— Адаме, ще ни припомниш ли какво беше хипостаза?
Полицаят изглеждаше изненадан.
— Ъъъ, не, сър.
— Оттичане на кръвта под влияние на гравитацията до най-ниската точка на тялото. Занапред, като не знаете нещо, питайте — Джъдлър ги изгледа вбесен. Водеха две разследвания на убийства, а му бяха зачислили двама детективи, току-що излезли от академията. Джефрис и Адаме не бяха много по-възрастни от убитото момче: не че бяха глупави, но определено бавно схващаха. Питаше се дали някога и той е бил толкова неопитен и незрял? В стола беше чул, че ги наричаха „Близнаците“. — Тялото вече е идентифицирано от майката. Името е Клив Тривилян — бял мъж, осемнадесетгодишен. Майка му го чакала да се прибере от среща с приятелката си към полунощ, но като не се прибрал, не изпаднала в паника, защото мислела, че е с приятелите си. Обадила се преди час в местното управление, когато един съсед ѝ казал, че млекарят намерил труп. Колегите я доведоха тук. Аз ще взема нейните показания и показанията на приятелката му, Хелън Сейърс. Детектив Уорнър ще разпредели останалите задачи между вас двамата, а после започвате да обикаляте от къща на къща. Ще правим това заедно с униформените полицаи — ако те намерят нещо, вземете показания и ме уведомете. Също така ще ни помогнат да претърсим игрището за отпечатъци. Всичко е организирано, както го обсъдихме, Джефрис и Адаме, ще присъствате на аутопсията и ще ми изготвите доклад. Искам да знам мнението на патолога за времето и причината за смъртта, дали е сексуално малтретиран, какво има в стомаха му. Ясно? — Всички кимнаха утвърдително. — Тогава вървете-. Бил, ела за момент.
Неговият сержант Бил Уорнър се приближи, когато стаята се изпразни.
— Бил, отдел А няма да работи по случая.
— Благодаря ви, сър — каза Уорнър. На външен вид той приличаше на Джъдлър, едър и набит. От четири години насам бяха работили заедно по доста случаи, въпреки че ресурсите в последно време бяха много ограничени. Детективите най-често сами водеха разследванията. Основният проблем на Уорнър в момента бяха автопрестъпленията — наскоро младежите от Оксфорд бяха открили удоволствията на лудориите, т.е., правенето на каскади с крадени спортни автомобили.
— Не те ангажирам със случая, но ще те помоля да държиш под око тези две деца. Успеем ли да им направим един ударен полицейски курс, могат да ни бъдат от полза.
— Да. Чудех се защо реши и двамата да отразят аутопсията.
— Нищо не е по-подходящо от тази гледка, когато искаш да превърнеш момчетата в мъже.
Джейн Хюз подаде глава през вратата.
— Господин и госпожа Тривилян са тук, сър. В пета стая.
— Нека да започне битката — каза Джъдлър и взе книжата си.
След пет часа Джефрис явно се чувстваше погнусен.
Той, Адаме и съдебният адвокат бяха в сутерена на болницата „Джон Радклиф“ и наблюдаваха как проф. Ел-Шамир режеше тялото на Клив Тривилян.
— Това първата ви аутопсия ли е? — беше попитал той, докато си слагаше тънка полиетиленова престилка. Джефрис се чудеше откъде беше разбрал и реши, че Уорнър го е предупредил.
— Гледайте и се учете, господа. Ако искате, задавайте въпроси, но не докато говоря: използвам диктофон и не бива да объркаме машинописката.
— Готов ли сте за пациента, сър? — запита санитарят, подавайки глава зад вратата.
— Несъмнено. Докарайте го. Свикнали са да мислят за тях, като за пациенти — обясни той на двамата полицаи. — Така не им се налага да използват думата „труп“.
Сега, докато гледаше как работи професорът, Джефрис се опитваше да си представи, че фигурата на масата, не е нищо друго, освен безжизнено и безлично парче месо. От време на време той се хващаше да разсъждава, че само преди дванадесет часа това тяло е било на среща с приятелка, ходело е и е дишало, също като него самия, но успя да си наложи да не мисли за това.
На пръв поглед трупът не изглеждаше толкова зле. Покрит с бял чаршаф, той беше докаран на една количка, а после беше изтърколен по дължина върху вдлъбната неръждаема платформа, напомняща отточния край на кухненската мивка на Джефрис. Асистентът постави дървена подложка под врата му, чиято изтъркана дървесина изглеждаше странно средновековна на фона на блестящата стомана. След това той докара втора количка, върху която висяха две огромни везни, също като тези на продавачите на риба. Джефрис се опита да не мисли за какво са предназначени.
Асистентът махна чаршафа и разряза дрехите. Джефрис се учуди колко различен от живия човек, дори заспал, беше трупът. Независимо от нелепите рани по врата и гръдния кош, кожата имаше блед цвят и наподобяваше восъчна статуя. Ноктите бяха смъртно бели. Отгоре върху тялото само пенисът беше тъмен, макар че прасците и ходилата бяха покрити с петна и на места почти черни. Джефрис предположи, че това сигурно е ефектът от оттичането на кръвта, за който им говореше Джъдлър. Самотна златна обеца проблясваше на лявото ухо на момчето. Лицето беше нашарено с яркочервено червило.