Ел-Шамир изреждаше нещо по диктофона, докато се беше навел над единия от глезените. Джефрис осъзна, че там, върху кожата, има нещо написано, някаква драскулка от писалка. Адаме също я забеляза: двамата полицаи се приближиха едновременно.
Ел-Шамир ги накара да се отдръпнат.
— Спокойно, господа, не е улика. Това е заместител на смъртен номер. Откакто правителството реши, че вече няма пари за етикети, санитарите трябва да отбелязват подробностите върху тялото. А сега, ако ми позволите, ще продължа работата си.
Те се опомниха и отстъпиха назад.
Професорът измери раните по врата и продиктува наблюденията си по диктофона.
— Погледнете другите рани обади се той през рамо. — Виждате ли? — Имаше няколко малки прореза и ожулвания около главната рана, под лявото ухо. — Държал го е изотзад по този начин — той показа на Адаме, правейки ключ с ръка около врата му. — Подай ми онзи скалпел — нареди след това. Джефрис му го подаде. Острието се оказа точно зад челюстта на Адаме.
— Това се е случило, когато са се сборили — обяви със задоволство професорът. Той освободи полицая, пак се обърна към тялото и направи малък разрез в гърлото.
— Забележете колко лесно реже. Не е много вкочанен — каза той. — Това ни помага да установим часа на смъртта. Вкочанясването настъпва след около четири часа. Може и по-рано при много интензивна борба, каквато виждаме тук, защото усилието изчерпва кислорода от тялото. Все пак поточна картина ще имаме, когато съдебният лаборант погледне очите му.
— Защо, сър? — попита Джефрис.
— Мухи — каза професорът. — Миризмата ги привлича много бързо, ако тялото е на открито. Лаборантът ще погледне яйцата им, снесени върху роговицата, и ще поработи в обратната посока. — Той се наведе и се вгледа в едното око. — Вашият човек носи контактни лещи, но все нещо може да се направи. — Тогава вече на Джеферис започна да му се гади. Когато погледна към Адаме видя, че и той е бледен като трупа.
Ел-Шамир изследваше тялото отвън, диктувайки от време на време в диктофона. Той грижливо почисти под ноктите, прочисти раните, и взе секрет от пениса, преди да повика асистента си да му помогне да обърнат трупа. Главата на Клив провисна и удари дървената подложка с доловим тъп звук, който накара Джефрис да потрепери. Малка струйка от кремав бълвоч бликна от белите устни на пода. Ел-Шамир не ѝ обърна внимание, а започна да претърсва внимателно кожата под косата за малки ранички, като шимпанзе, проверяващо за гниди. След малко се премести надолу по тялото и започна да изучава ануса. Джефрис извърна смутено поглед.
— По нищо не личи да е изнасилен. Но все пак ще изпратя секретите в лабораторията за проверка.
Джефрис не беше готов за това, което последва. Патологът и асистентът обърнаха Клив в предишното му положение и го разрязаха до пъпа. Беше им трудно, сякаш се бореха с тялото и то им се съпротивляваше. Въпреки дървената подложка, главата се клатеше на всички страни, а единият крак се хързулна извън масата. Двамата мъже дишаха тежко, когато свършиха. Тогава направиха два малки прореза, като разклонения на главния разрез, напомнящи на знака за мир, надолу към бедрата.
Като човек, който тегли много дълги чорапи от почти затворено чекмедже, Ел-Шамир навря ръце в разреза и изтегли търпеливо сантиметър по сантиметър червата от стомашната кухина. Асистентът разряза част от тях и внимателно сложи в торбичка проба от съдържанието им. Въпреки добрата система за проветряване, миризмата беше станала непоносима. Тогава — това беше фокус, помисли си смаян Джефрис — Ел-Шамир достигна гръдния кош с двете си ръце, притискайки се плътно към трупа, и шокиран Джефрис видя как устните на Клив се движат, сякаш се опитваха да кажат нещо. Той трябва да е потреперил, защото патологът изсумтя и каза:
— Въздух в хранопровода — после измъкна с ръце белия дроб заедно с тръбата, водеща до адамовата ябълка.
Джефрис изведнъж се сети за доклада, който трябваше да пишат.
— Може ли да ни кажете какво е ял за последно? — попита той.
— Прилича на пица — каза професорът, — но доста неща заприличват на пица след няколко часа. Искаш ли да видиш сам?