Джефрис погледна Адаме, който отрицателно поклати глава.
Кръвта се стичаше от всеки канал и звукът от капките върху чистия под изпълваше стаята. Всичко беше като мъглява импресия — удивителните цветове на телесните вътрешности, преливащи се един в друг, така подредени и така сложно свързани, както двигателят на японска кола; асистентът, който мереше дробовете, бъбреците, сърцето и вземаше тънки парченца от тях за лабораторен анализ, а накрая, свил устни, ги претегляше на везните и ги изчакваше да се изравнят, подобно месар, който се чуди дали дава прекалено малко, или прекалено много; и най-сетне работата по главата и лицето.
През върха на главата беше направен разрез с формата на клин, така че за миг Клив сякаш беше с перука. След това кожата беше издърпана напред, откривайки черепа, който беше скалпиран. Асистентът закрепи скоба на върха на черепа, затегна я, и направи малък правоъгълен отвор. След миг извади мозъка и го претегли.
Когато вътрешната работа завърши, и асистентът заши Клив с груб, конец, като конопена лента за палатка, Ел-Шамир внезапно забеляза тяхното мълчание.
— Е, господа, намирате ли това за полезно? — запита той.
Джефрис се опита да си припомни инструкциите, които му даде Джъдлър.
— Сега може ли да кажете как е умрял, сър?
— Мисля, че вече е ясно. Задушаване в резултат от разрязването на трахеята. Ще проверя белодробните флуиди, които да го потвърдят, но едва ли ще има изненади. Повечето от това, което видяхте — той отмести масата с органите зад себе си, — се налага, защото трябва да проверим всичко, тъй като в съда може да ви разкритикуват. Адвокатът на защитата може да пледира, например, че мъртвият е получил сърдечен удар — той въздъхна. — В нашия случай този младеж е с най-здравото сърце, което съм рязал от години.
Асистентът оправяше горната част на черепа, като закрепваше превръзка около него. Обецата все още проблясваше на ухото на Клив. Той я махна с чифт пинсети, и я постави в торбичка, като доказателство. Тогава нещо привлече вниманието му.
— Извинете, сър — каза той. — Бихте ли погледнали?
— Какво има?
— Има коса, увита около това — каза той.
Джефрис осъзна, че досега асистентът не беше проговарял. Той имаше мек оксфордски акцент.
— Вероятно неговата собствена — Ел-Шамир се наведе да погледне и подсвирна. Като държеше торбичката на светлината, той каза:
— Това не е коса. Мисля, че е нишка от дреха. Предполагам черна вълна.
— Ако са стояли по начина, който ми показахте — каза енергично Джефрис, — ушите им почти са се допирали. Ако нападателят е носил нещо на главата си, обицата се е заплела в него.
— Да, възможно е. Но не се увличайте. Той може просто да я е оплел в собствения си пуловер, когато я е слагал. Както и да е, от лабораторията ще ни кажат повече.
Полицаите не говореха много по обратния път към участъка. Те намериха оперативната стая празна. Джъдлър беше дал нареждания Адаме да напише доклада, а Джефрис да се присъедини към него при разпита на Хелън Сейърс.
Той стигна там, когато детективът тъкмо обясняваше на момичето случката от предишната вечер. Джейн Хюз седеше в единия край на стаята и Джефрис седна до нея. След всичко, което току-що беше видял, бе шокиращо да слуша това момиче да говори за Клив, като за жив човек, да си представя устните му, от които изтичат съсиреци, притиснати към нейните, дробовете, които видя да изваждат, да издишват страстни думи. Той осъзна, че се поти. Въпреки че Джъдлър си водеше записки, той също извади бележника си и се опита да се съсредоточи над думите ѝ.
— Срещнахме се случайно, където работя — обясняваше тя търпеливо. Нямаше съмнение, че го разказваше поне за пети път. Изглеждаше уморена и Джефрис също се почувства изтощен. — Това е американската компания за пици в Глоучестър Грийн. Господин Бенет — мениджърът, се ядоса, защото Клив дойде да ме чака. Той не обичаше Клив да се мотае наоколо. По-късно го помолих да не идва повече. — Внезапно тя заплака. Джефрис извърна поглед. Джъдлър не каза нищо, просто чакаше, докато тя хлипа, кимаше на себе си, сякаш се съгласяваше с нещо, което беше казала. Накрая тя се съвзе и попита: — Вярно ли е, че е бил изнасилен?
За изненада на Джефрис, Джъдлър се обърна към него.
— Вярно ли е? — попита го тихо.
За момент той не беше сигурен дали трябва да излъже, или не.
— Изглежда неправдоподобно — каза той. — Няма да сме сигурни, докато не получим резултатите от лабораторията.
— Говорих с братята му — каза тя огорчено. — Те смятат, че щом е мъртъв, значи се е съпротивлявал, независимо кой е бил нападателят. Казаха също, че е бил убит, защото е оказал съпротива.