Като си спомни думите на патолога, Джеферсън кимна.
— Ние мислим, че е оказал съпротива.
— Иска ми се да не го е правил — каза тя разгорещено. — Иска ми се да не е правил нищо, но да беше останал жив.
Джъдлър сложи ръка на рамото ѝ.
— Трябва да те попитам нещо, Хелън.
— Какво?
— Клив хомосексуалист ли беше? Споменавал ли ти е някога за подобни преживявания?
— Не. Естествено, че не беше обратен. Нали си падаше по мен? — Очите ѝ пак се насълзиха. Изведнъж Джефрис си спомни момента, когато Ел-Шамир се взираше в очите на мъртвия и търсеше яйцата на мухите. Той носеше контактни лещи и обеца, а кожата на петите му беше груба.
— От колко време излизахте заедно?
— От два месеца.
— Правихте ли секс? — Джефрис беше смутен от безсърдечието на Джъдлър. Но разбираше, че тези въпроси трябва да бъдат зададени.
Явно Хелън също го разбираше. Като скри лицето си с ръце, тя каза:
— Веднъж. Само веднъж — и скръсти ръце в скута си.
— Всичко нормално ли беше?
— Не мога да кажа — каза тя, — понеже той ми беше първият. Но да, беше нормално.
— Снощи правихте ли секс?
— Не.
— Клив беше ли раздразнен по някаква причина? — Когато тя не отговори веднага, той обясни: — Трябва да го знаем за съдебното разследване.
— Предполагам — каза тя накрая.
— Споменавал ли е за някого, който му е правил сексуални намеци? Жена или мъж? — Хелън поклати глава. Джъдлър вдигна ръце в знак на разочарование. — Има ли нещо, което мислиш, че може да ни помогне? — попита той. — Някой, който да му е бил ядосан, някой от автобуса, който се е държал странно, нещо по-особено напоследък?
Хелън сви рамене.
— Нищо. Беше си обикновена нощ.
— Ами в работата? Сервира ли на някой, не както винаги? Някой приближи ли се до Клив, докато той те чакаше?
— Не мога да се сетя — разрида се тя и раменете ѝ се разтресоха.
— Добре. Да се върнем към пътуването ви до вкъщи. Можеш ли да си спомниш някой от пътниците в автобуса?
— Не. Ние се целувахме.
— Автобусът беше ли пълен?
— Не съвсем — тя се замисли за момент. — Може би наполовина. Спомням си, че имаше един азиатец, стар човек, който ни гледаше.
— Добре. След като свършим, един полицай ще те отведе да го опишеш, за да го нарисуват. Знаеш ли как става? — Тя кимна. — Ами когато слязохте? Някой слезе ли с вас?
— Няколко човека. Те бяха зад нас. Не погледнах никого от тях.
— Имаше ли някой да чака на автобусната спирка?
— Не съм сигурна. Не, може би имаше някой. Спомням си, защото Клив и аз се целунахме под навеса на спирката, а автобусът не тръгна веднага. Почувствах се леко смутена, защото всички ни гледаха през прозорците. И сякаш шофьорът чакаше да види дали някой ще се качи, или чакаше друг автобус. Много автобуси спират на тази спирка, тя е на пътя за Лондон — тя въздъхна. — Спомням си свистящия звук на затварящите се врати и мисълта, че след това ще се усамотим.
— Сигурна ли си, че не си видяла никой?
Хелън поклати глава.
— Не можеш да кажеш, например, дали е бил мъж?
— Казах ви, че не видях нищо.
— А камионът, който е трябвало да избегнете, пресичайки околовръстното? Можеш ли да си спомниш нещо за него?
— Беше просто камион — тя присви очи, като се опитваше да си спомни. — Може би камион от Сейнсбъри.
— От Сейнсбъри? Сигурна ли си?
— Напълно. Определено беше от супермаркета. Да, сега си спомням, Клив се пошегува, че без малко щял да ни отнесе към щанда за месо.
Джъдлър търпеливо преведе Хелън през всяка стъпка по пътя ѝ до вкъщи, след което бутна стола си назад.
— Ти беше забележително полезна и смела, Хелън. Нали ще ни уведомиш, ако се сетиш за нещо?
Тя кимна.
— Благодаря ти, че дойде — каза ѝ той. — Ако придружиш Джейн да нарисувате азиатеца, аз ще донеса след малко показанията ти да ги подпишеш. — Той се изправи. — Наистина, много съжалявам. — Джефрис се чудеше дали да му каже за нишката около обецата, докато тя е тук, но реши да изчака. Той също се изправи. Когато Хелън тръгна към вратата, съпроводена от Джейн Хюз, спря до Джефрис и сбърчи нос.
— Исусе — каза тя, — воните ужасно. Какво сте правили?
Внезапно Джефрис осъзна, че все още мирише на формалдехид и карантия, като се чудеше дали тя ще се досети, че това е миризмата на нейния любим.
— Ядох чипс — избърбори той. За късмет, тя не беше много заинтересована. Той ѝ кимна, докато излизаше, след което бързо седна.
— Добре свършена работа — каза Джъдлър, когато той му разказа за аутопсията. — Това е всичко, на което можехме да се надяваме. Сега върви при Койли. Уредих ти среща с мениджъра на личния състав на „Роувър“. Жена на име Линдзи Сейърс. Няма връзка със семейство Сейърс. Измъкни каквото можеш от нея и после слез на етажа на магазина да поговориш с някого от колегите на Клив.