Устата на Мо беше лепкава от съня, с вкус на паста за зъби и шампанско. Тери я целуна дълбоко, езикът ѝ мина по познатите очертания на зъбите ѝ, телата им се доближиха, гърдите им се долепиха една до друга и тя провря десния си крак между бедрата ѝ. Улови дъха ѝ и се удиви на бързата им възбуда. Сексът с Дейвид беше енергичен и бурен, с масажиране и прегръдки. Всичко, което правеха с Мо, беше да лежат една до друга. Само след няколко минути тя се почувства като част от жироскоп, издигащ ги към оргазъм. Облиза пръстите си и ги плъзна между бедрата на приятелката си.
След това Мо мигновено заспа. Тери я прегърна, заслушана в звуците на новия си дом. Даже отдалеченото движение на колите изглеждаше различно от лондонското и ехтеше по-различно в празната къща.
С Дейвид се запознаха в университета, но връзката им се задълбочи, едва когато той намери работа в града, а тя започна аспирантурата си. Това беше времето на финансовата дерегулация, наречена „големият удар“. Търговските банки предлагаха абсурдни заплати — като треньор, той печелеше годишно повече, отколкото беше нейната стипендия за целия ѝ докторат. Затова не се наложи Дейвид дълго да я убеждава да потърси работа в Лондон. Техен приятел, който беше главен експерт-счетоводител в една от големите рекламни агенции, ѝ уреди интервю за плановик, като ѝ помогна в създаването на стратегии, за новите кампании и в проучването на работните групи, занимаващи се е потребителите. За нейно учудване, тя откри, че е доста добра. Опитът ѝ в разчитането на текстове и в анализирането на литературния символизъм ѝ помогнаха да интерпретира отговорите на потребителите толкова лесно, че ѝ оставаше само да докладва за тях, и тя скоро доби репутацията на плановик, който се бореше за квалифицирана работа. Всички във фирмата я обожаваха, дори когато се налагаше непрекъснато да отблъсква ухажванията на художествените директори.
Една от служебните облаги на Дейвид беше нисколихвената ипотека и двамата се хвърлиха в бума на 80-те за недвижима собственост. Всички като тях го правеха, всички професионалисти от средната класа с два дохода, без деца и нечленуващи никъде. Понякога се връщаше назад и всичко ѝ напомняше за онова търговско-строително дружество по времето, когато грънчарите от бар „Грънчар“, готвачите от „Кукхам“ и банкерите от „Балхам“ профучаваха през обществените слоеве, като взимаха назаем и депозираха, продаваха и купуваха, изтощаваха се да строят, но не спираха да напредват по невидимата структура, позната като стълба на собствеността. Това беше интересна метафора, помисли си тя, стълбата преди всичко е нещо полезно, реално като тухлите и хоросана. Тогава никой не подозираше, че стълбата ще се превърне в сапунен мехур.
Следващите две години бумът създаде ефекта на разпръскването и разгони специалистите като тях от традиционните области Фулхам и Клафам в новосъздадените Балхам, Стокуел, Брикстън и Ламбет. Тя и Дейвид бяха пионери в Тутинг; те поправяха и продаваха с доста добра печалба. Шест месеца по-късно продадоха къщата в Батърсий и купиха една на стръмна улица в Кенингтън. Година по-късно купиха друга в скъпия Уондсуърт, която имаха намерение да преустроят от апартаменти в къща с шест стаи. Когато Дейвид остана без работа в кризата през 1987 г., той продължи ремонта на къщата, но не нае толкова много строители. Купи си лабрадор, замени служебното си БМВ със стар рейнджроувър и взе да пие повече, но животът, общо взето, течеше по старому. Тери пак бързаше след работа да облече стария гащеризон и да боядисва, да разглобява или да дяла изгнилите трегери. След шест месеца тя намери дамски бикини в жабката на рейнджроувъра. Първата ѝ абсурдна мисъл беше, че Дейвид е развил някаква мания. По-късно, като прозря истината, тя се изчерви от срам и провери дали бикините на любовницата са по-малки от нейните.
Дейвид имаше връзка със съседката повече от година. Той се оправда, че тя я започнала, но това не беше извинение. За него може би беше. Като всички мъже, той се оправда, че не можал да устои. Просто се бе пуснал по течението — градът, жилищният бум, изневярата. Изнесе се от къщи по нейно настояване.
После отиде при майка ѝ и призна всичко. Помоли я да му помогне. Молбите на майка ѝ бяха фалшиво наставнически, но Тери бързо ги отбиваше.
— Остани при съпруга си.
— Аз стоях, мамо, но той не стоя до мен.
— Дейвид научи урока си.
— Това е брак, мамо, а не училище.
— По-млада няма да станеш.
— Аз съм на 27, мамо. Сега можеш да родиш и на 45.
А най-жестоката реплика бе:
— Добре, аз няма да се подмладя, но поне да се порадвам на внуци, преди да умра.
— А брат ми Марк? Той и Рейчъл ще ти родят внуци, ако им платиш достатъчно.