Униформен полицай донесе факс и го подаде на Джъдлър, който мълчаливо го прегледа.
— Това е интересно — каза най-после той. — Проследили са шофьора на камиона, който за малко е щял да прегази Клив и Хелън. Сега е в Уолвърхемптън, но тамошните момчета са ни пратили факс с показанията му. Според него, пресичащите са били трима: двама, които не го изчакали, и един, който го изчакал, докато премине. Не може да ни даде описание — видял ги е само за момент, а и вниманието му било насочено към двамата, които се опасявал да не прегази. Но той смята, че третият май е носил анцуг. — Джъдлър взе „показалката“ и започна да почуква ритмично с нея по ръката си, докато мислеше за нещо. — Ще трябва утре да повторим всичко — каза накрая. — Всичко от къща на къща, същите хора, същите въпроси. Адаме и Джеферсън, вие отивате до Уолвърхемптън тази нощ. Вижте дали не можете да измъкнете още нещо от този шофьор.
Тери я болеше глава след целия ден, прекаран на бюрото. Реши да вземе последното си четиво, един криминален роман на Уилки Колинз от деветнадесети век със заглавието „Дамата и законът“, да слезе долу до кръчмата край реката, да си вземе нещо за пиене и да го прочете на свеж въздух. Докато си поръчваше халба бира, тя чу зад себе си познат глас.
— Я гледай, Тери. Какво правиш тук? Боя се, че едва ли ще намериш нещо интересно. Всички барове за самотници са в центъра на града.
Тя се обърна. Брайън Идън, приятелят му Дорлинг Ван Глат и един мъж, когото не познаваше, стояха в края на бара и я наблюдаваха.
— Моля те, ела при нас — предложи ѝ Брайън Идън.
— Не, благодаря — тя си взе питието и се отдалечи. Не го беше виждала от нощта на приема, но след думите на Ан Байрес за автора на писмата, нямаше настроение да разговаря с него.
Намери си маса в малката градина отвън и седна, но с раздразнение забеляза, че Брайън я беше последвал. Той дръпна един стол и седна.
— Държиш се доста резервирано.
Тя се вгледа в него. Изглеждаше толкова обикновен, толкова безобиден във всяко отношение, с изключение на явното и непохватно флиртуване. Можеше ли наистина да е чудовището, за което си го представяше?
— Имам работа — тя посочи книгата.
Той я измъкна от ръцете ѝ и я разгледа.
— Хм. Написана е през 1875 г. Това е след моя период, но съм сигурен, че е увлекателна. Работиш твърде много, а не се забавляваш. Нека изпием по едно питие заедно.
Тя стана с намерението да си тръгне.
— О-о, стига де — той губеше търпение. — Още ли ми се сърдиш заради малкия флирт онази нощ? Виж сега. Ще се постарая да не флиртувам до края на разговора ни.
Той се протегна и я накара да седне, а тя неволно настръхна, ужасена от допира на ръката му.
— Защо…? — започна той, но спря, щом забеляза уплахата ѝ. — Страхуваш ли се от мен?
Тя не отговори.
Той пак се вгледа в книгата и кимна многозначително.
— Сега разбирам. Това не е заради онази нощ. Това е друго. Мислиш, че имам нещо общо със смъртта на Хю Скот. Много криминалета четеш, Тери. Наистина ли ти приличам на хомосексуалист-психопат? А ако бях, щях ли да се държа така с теб?
Тя издърпа ръката си от неговата, загубила ума и дума. Остави пълната чаша, грабна книгата и бързо тръгна към къщи.
седемнадесет
— Е. М. Форстър беше казал, че добрата книга съдържа начало, объркване и край. Естествено, имал е предвид хумористичната литература, която самият той е писал, където объркването обикновено е причинено от неправилната комуникация в човешките отношения. В криминалната литература е по-правилно да се каже, че има начало, загадка и край, но винаги съществува момент, в който героят, впуснал се да разгадава случая, е принуден да се изправи пред гатанка или мистерия извън всякаква логика. Може би убийството е станало в заключена стая; може би главният заподозрян се оказва намерен в библиотеката с прерязано гърло. Винаги има логично обяснение за тези събития, но често до него не се стига по логичен път.
Тери направи пауза и пак пи вода. Студентите бяха по-малко дори от предишната седмица. Някои от тях явно бяха решили, че криминалният жанр не е лесният избор, който тя им бе обещала. Не можеше да ги вини. В края на миналата лекция беше раздала списък с книгите за прочит — макар да го бе направила възможно най-кратък, предметът изискваше всеки сериозен студент да прочете поне двадесет романа за няколко седмици. Изведнъж осъзна, че поезията е значително по-привлекателен избор.
— Преди ви направих аналогия между детективите и рицарите от средновековните романи — продължи Тери. — Но както криминалният, така и рицарският роман имат нещо общо с други традиционни произведения — приказките. Когато детективът се сблъска със загадъчното убийство в заключената стая или рицарят е пленен с магически пояс, те са в почти същото положение, в каквото се намира приказният принц, който трябва да отговори на загадката на вещиците, преди да освободи своята любима.