Нека разгледаме по-подробно един класически криминален роман. Миналата седмица всички трябваше да прочетете „Скандал в Бохемия“, първия разказ от книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“. — Тери взе своя екземпляр и на висок глас прочете първия абзац от книгата. — „За Шерлок Холмс тя е винаги Жената. Рядко съм го чувал да я споменава под друго име. В очите му тя засенчва и превъзхожда всички представителки на своя пол. Не че изпитваше някаква емоция, подобна на любов, към Айрън Адлър. Всички емоции, и особено любовта, бяха чужди на студения му, прецизен, но възхитително уравновесен ум. Мисля, че той беше най-перфектната машина за наблюдение и разсъждение, която светът беше виждал. Но като любовник, вероятно би се поставил на погрешно място.“ Някакви коментари?
Настъпи дълга мъчителна тишина. Тери потърси с поглед някого, когото да посочи, и видя Емили Харис, момичето, което бе донесло цветя за Хю.
— Емили? — каза тя.
Като се изчерви цялата, Емили каза:
— Не ми звучи възхитително уравновесено.
След като Емили започна, се намесиха и други студенти, които явно счетоха, че с нея се спори по-лесно, отколкото с Тери.
— А може би Уотсън ни показва своите противоречиви чувства към Холмс — предположи пъпчиво момче в спортна риза. — Тази фраза — „погрешно място“, звучи така, сякаш е банков чиновник. И защо Уотсън казва „мисля“? Щеше да е почти същото, ако беше казал „по мое мнение“.
— Един момент — намеси се Тери. — Внимавайте, да не проектирате своите собствени ценности върху Конан Дойл. В наши дни не одобряваме хора, които отричат своите емоции, но в 1900 година това се е считало, ако не за нормално, то поне за смело. Същественото е дали когато изобразява Холмс и Айрън Адлър като пълни противоположности, писателят го прави, за да има книгата интересно начало или е използвал елемент от митовете? Просто се чудя дали можете да направите сравнение между отношението на Холмс към жените — а Айрън със сигурност символизира своя пол, тя е Жената — и отношението на средновековните рицари, като Говен, например, към нежния пол.
Студентите гледаха с празни погледи. Един или двама свиха рамене и пак насочиха вниманието си към записките, които водеха.
— Добре — каза непоколебимо Тери, — нека го направим заедно.
След края на лекцията, докато студентите отегчено си прибираха нещата в раниците и чантите, а Тери си подреждаше бележките, към катедрата се приближи едно момче. Беше Едуард, който бе дошъл в курса на мястото на Хю. Тя насърчително му се усмихна.
— Лекцията наистина беше невероятна — отбеляза той.
— Благодаря ти — каза изненадана Тери.
Той не бе взел участие по време на лекцията — може би се притесняваше да говори пред другите, тъй като бе изостанал от тях с една година.
— Смятам да запиша криминалната литература като специален предмет и се чудех… Бихте ли могли да ми давате допълнителни консултации? — попита той.
— Разбира се, с удоволствие — отвърна Тери. Това бе повече работа за нея, но допълнителните пари щяха да ѝ бъдат от полза: университетската тарифа за една консултация бе доста по-висока, отколкото за четене на лекции. — Кога искаш да започнем?
— По-късно — каза Едуард. — Сега изучавам романтизма с Брайън Идън и съм доста зает.
Тери въздъхна.
— Добре, когато свършиш с доктор Идън, защо не ми оставиш бележка — каза тя язвително. Той леко се смути и това беше логично; в края на краищата грешката не беше негова, че му преподава най-известният специалист по романтизма в университета.
— Добре — отвърна Едуард и си тръгна.
Този следобед, докато работеше вкъщи, Тери чу почукване и щом отвори вратата, видя микробус на „Интерфлора“, който ѝ достави огромен букет червени рози.
— Прекрасни са — каза тя и ги взе.
— В букета има бележка — каза шофьорът, — но няма име. Просто написахме това, което той ни продиктува.
Тя инстинктивно усети, че бяха от Брайън Идън, а не от Ричард. Когато видя бележката разбра, че е права.
„О, Розо, болна си ти!“ — беше всичко, което беше написано на бележката.
Тя се обади на Ричард в управлението.
— Здравей — каза той предпазливо, когато чу гласа ѝ.
— Искаш ли довечера да вечеряме заедно? — предложи тя.
— Звучи страхотно. В момента имам работа, но към девет ще се освободя.